Наръчник за живота
Наръчник по стоическа практическа философия — кратки наставления за това, което е и което не е в наша власт.
Като партньор на Amazon получаваме комисиона от отговарящите на условията покупки.
Цитати от този източник
Проверени цитати: 54
„Непросветеният човек обвинява другите за лошото си положение; онзи, който е започнал да се учи, обвинява себе си; а онзи, който е завършил обучението си, не обвинява нито другите, нито себе си.“
„Помни, че те оскърбява не човекът, който те обижда или удря, а мнението ти, че тези неща са оскърбителни. Затова, когато някой те раздразни, знай, че те е раздразнило собственото ти мнение.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Remember that it is not he who reviles you or strikes you, who insults you, but it is your opinion about these things as being insulting. When then a man irritates you, you must know that it is your own opinion which has irritated you.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Положението и отличителната черта на непросветения човек са такива: той никога не очаква полза или вреда от себе си, а от външните неща. Положението и отличителната черта на философа са такива: той очаква всяка полза и всяка вреда от себе си.“
„Някои неща са в наша власт, а други не са.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Of things some are in our power, and others are not.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Нещата в наша власт са по природа свободни, неподвластни на принуда или пречки; а нещата извън нашата власт са слаби, робски, подвластни на принуда и в чужда власт.“
„Хората се тревожат не от случващите се неща, а от мненията си за тях; например смъртта не е нищо страшно, защото иначе би се сторила такава и на Сократ; страшното е мнението, че смъртта е страшна.“
„Затова който иска да бъде свободен, нека нито желае, нито избягва нещо, зависещо от другите; ако не спазва това правило, неизбежно ще бъде роб.“
„Защото твоят дълг е да изиграеш добре дадената ти роля; а изборът на ролята принадлежи на друг.“
„Можеш да бъдеш непобедим, ако не влизаш в нито едно състезание, в което победата не е в твоя власт.“
„Защото ако природата на доброто е в наша власт, в нас няма да има място нито за завист, нито за ревност.“
„И помни, че ако останеш верен на същите принципи, хората, които отначало са ти се присмивали, после ще ти се възхищават; но ако те надвият, ще си навлечеш двойно повече присмех.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And remember that if you abide in the same principles, these men who first ridiculed will afterwards admire you; but if you shall have been overpowered by them, you will bring on yourself double ridicule.“
Превод: George Long, 1877 г.
„А кой може да даде на друг онова, което сам не притежава?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And who can give to another what he has not himself?“
Превод: George Long, 1877 г.
„Ако мога да придобия пари и същевременно да остана скромен, верен и великодушен, покажи ми пътя и ще ги придобия.“
„При всяко действие разгледай какво го предхожда и какво следва от него; и тогава пристъпи към действието.“
„Защото природата е създала различните хора за различни неща.“
„Невъзможно е човек, който смята, че му е нанесена вреда, да се радва на онова, което смята за причина за вредата, както е невъзможно да се радва и на самата вреда.“
„Веднага си определи характер и начин на поведение, към които да се придържаш и когато си сам, и когато се срещаш с хора.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Immediately prescribe some character and some form to yourself, which you shall observe both when you are alone and when you meet with men.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Нека мълчанието бъде общото правило или нека се казва само необходимото, и то с малко думи.“
„Когато отиваш на среща с някого, особено с човек, смятан за високопоставен, представи си какво биха направили Сократ или Зенон при такива обстоятелства и няма да ти е трудно да използваш случая подобаващо.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„When you are going to meet with any person, and particularly one of those who are considered to be in a superior condition, place before yourself what Socrates or Zeno would have done in such circumstances, and you will have no difficulty in making a proper use of the occasion.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Защото ако не е правилно да го правиш, въздържай се; а ако е правилно, защо се боиш от онези, които ще те укоряват несправедливо?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„For if it is not right to do it, avoid doing the thing; but if it is right, why are you afraid of those who shall find fault wrongly?“
Превод: George Long, 1877 г.
„Когато ходиш, както внимаваш да не настъпиш пирон или да не навехнеш крака си, така внимавай да не повредиш собственото си ръководно начало; и ако спазваме това правило при всяко действие, ще го предприемаме по-сигурно.“
„Тези разсъждения са нелогични: по-богат съм от теб, следователно съм по-добър от теб; по-красноречив съм от теб, следователно съм по-добър от теб.“
„И когато някой ти каже, че нищо не знаеш, а ти не се огорчиш, тогава бъди сигурен, че си започнал работата по философията.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And when a man shall say to you that you know nothing, and you are not vexed, then be sure that you have begun the work (of philosophy).“
Превод: George Long, 1877 г.
„И каквото и да казва някой за теб, не му обръщай внимание, защото това не е твоя работа.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And whatever any man shall say about you, do not attend to it; for this is no affair of yours.“
Превод: George Long, 1877 г.
„И ако ти предстои нещо трудно или приятно, славно или безславно, помни, че сега е състезанието, сега са олимпийските игри и те не могат да бъдат отложени; и че от едно поражение и едно отстъпване зависи дали напредъкът ще бъде изгубен или запазен.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And if anything laborious or pleasant or glorious or inglorious be presented to you, remember that now is the contest, now are the Olympic games, and they cannot be deferred; and that it depends on one defeat and one giving way that progress is either lost or maintained.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Болестта е пречка за тялото, но не и за волята, освен ако самата воля не избере това. Куцотата е пречка за крака, но не и за волята.“
„Никога не се наричай философ и не говори много сред непросветените за теоретични положения — философски правила и наставления; а върши онова, което следва от тях. Например на пир не казвай как трябва да се храни човек, а се храни както трябва.“
„Не искай събитията да стават според волята ти, а нека волята ти бъде те да стават така, както стават, и ще имаш спокойствие.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Ask not that events should happen as you will, but let your will be that events should happen as they do, and you shall have peace.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Затова се упражнявай да посрещаш всяка сурова представа с думите: „Ти си само представа и съвсем не си онова, което изглеждаш.““
„Ако обичаш една кана, казвай, че обичаш кана; тогава няма да се смутиш, ако се счупи. Ако целуваш детето си или жена си, казвай си, че целуваш човешко същество, защото тогава, ако смъртта го порази, няма да се смутиш.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„If you are fond of a jug, say you are fond of a jug; then you will not be disturbed if it be broken. If you kiss your child or your wife, say to yourself that you are kissing a human being, for then if death strikes it you will not be disturbed.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Никога не казвай за нещо: „Изгубих го“, а казвай: „Върнах го.“ Умряло ли е детето ти? Било е върнато.“
„Всяко нещо има две дръжки: едната позволява да го носиш, другата — не.“
„Помни, че си актьор в пиеса, чийто вид избира Драматургът: ако я иска кратка, тя е кратка; ако я иска дълга, тя е дълга.“
„Ако някой ти каже, че еди-кой си говори лошо за теб, не се защитавай срещу думите му, а отговори: „Той не знае другите ми недостатъци, иначе нямаше да спомене само тези.““
„Когато някой говори или постъпва зле с теб, помни, че го прави или казва, защото смята, че това му подобава. Не е възможно той да следва онова, което на теб ти се струва добро, а само онова, което на него му се струва добро.“
„Когато си представяш някакво удоволствие, внимавай то да не те увлече, както другите представи. Изчакай малко, дай си пауза. После помни две неща: колко дълго ще се наслаждаваш на удоволствието и колко дълго след това ще се разкайваш и ще се укоряваш.“
„Затова първо се стреми да не позволяваш на представите си да те увличат. Защото, щом спечелиш време и отлагаш, ще ти бъде по-лесно да се владееш.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Wherefore make it your first endeavour not to let your impressions carry you away. For if once you gain time and delay, you will find it easier to control yourself.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Ако някога се отклониш към външните неща, така че да пожелаеш да угодиш на друг, знай, че си изгубил житейския си замисъл.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„If it ever happen to you to be diverted to things outside, so that you desire to please another, know that you have lost your life's plan.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Ако искаш да напредваш, трябва да се примириш с това във външните дела да изглеждаш глупак и наивник; не желай хората да смятат, че знаеш нещо, и ако някой те смята за важен човек, бъди подозрителен към себе си.“
„Трябва да бъдеш един човек — добър или лош; трябва да развиваш или ръководното си начало, или външните си дадености; трябва да изучаваш или вътрешния си човек, или външните неща.“
„Тялото на всеки човек е мярката за имуществото му, както стъпалото е мярката за обувката. Ако се придържаш към тази граница, ще запазиш правилната мярка; ако я прекрачиш, накрая неизбежно ще бъдеш повлечен в пропаст.“
„Ако човек се мие бързо, не казвай, че се мие лошо, а че се мие бързо. Ако човек пие много вино, не казвай, че пие лошо, а че пие много. Защото, докато не установиш каква преценка го подтиква, откъде знаеш, че постъпва лошо?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„If a man wash quickly, do not say that he washes badly, but that he washes quickly. If a man drink much wine, do not say that he drinks badly, but that he drinks much. For till you have decided what judgement prompts him, how do you know that he acts badly?“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Разлята ли е капката ти масло? Открадната ли е глътката ти вино? Кажи си: „Това е цената за свободата от страсти, това е цената на спокойния ум.““
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Is your drop of oil spilt? Is your sup of wine stolen? Say to yourself, 'This is the price paid for freedom from passion, this is the price of a quiet mind.'“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Ако се опитваш да играеш роля над силите си, не само се опозоряваш в нея, но и пренебрегваш ролята, която би могъл да изпълниш успешно.“
„Белег на тъп ум е да се задържаш върху грижите за тялото, да удължаваш упражненията, храненето, пиенето и другите телесни дейности. Те трябва да се вършат като второстепенни неща; цялото ти внимание трябва да бъде насочено към ума.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„It is a sign of a dull mind to dwell upon the cares of the body, to prolong exercise, eating, drinking, and other bodily functions. These things are to be done by the way; all your attention must be given to the mind.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Когато възприемеш простия живот, не се гордей с него; ако пиеш само вода, не казвай при всеки случай: „Аз пия само вода.“ И ако някога искаш да се упражняваш усилено, запази го за себе си и не го превръщай в показност.“
„Когато нещо ти се случи, винаги помни да се обърнеш към себе си и да попиташ с каква способност разполагаш, за да се справиш с него.“
„Когато отиваш да посетиш някой големец, подготви ума си с мисълта, че няма да го намериш, че няма да те пуснат, че вратите ще се затръшнат пред лицето ти и че той няма да ти обърне внимание.“
„В разговор избягвай честото и прекомерно споменаване на собствените си дела и приключения; защото другите не изпитват същото удоволствие да слушат какво ти се е случило, каквото ти изпитваш, когато разказваш приключенията си.“
„А кое всъщност предпочиташ: пари или верен, скромен приятел?“
„Ден след ден дръж пред очите си смъртта, изгнанието и всичко, което изглежда страшно, но най-вече смъртта; тогава никога няма да насочваш мислите си към низкото и никога няма да желаеш нещо без мярка.“
„И ако още не си Сократ, все пак трябва да живееш като човек, който би искал да бъде Сократ.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And if you are not yet Socrates, yet ought you to live as one who would wish to be a Socrates.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.