Сенека Цитати

„Другите пороци могат да бъдат скривани и подхранвани тайно; гневът се показва открито и се изписва на лицето, а колкото е по-силен, толкова по-явно изкипява.“

„Човечеството е родено за взаимна помощ, гневът — за взаимна гибел; първото обича общуването, вторият — отчуждението.“

„Има неща, чието начало е в наша власт, но които, щом се развият, ни повличат със собствената си сила и не ни оставят път назад.“

„Най-надеждна е добродетелта, която дълго и внимателно обмисля сама себе си, владее се и излиза напред бавно и съзнателно.“

„Всеки, когато се нарича невинен, гледа по-скоро към външните свидетели, отколкото към собствената си съвест.“

„Нищо не подхожда по-малко на онзи, който налага наказание, от гнева, защото наказанието има толкова по-голяма сила да поправя, когато присъдата е произнесена след обмислена преценка.“

„А и какво може да бъде по-недостойно за мъдреца от това страстите му да зависят от чуждата порочност?“

„За да не се гневиш на отделните хора, трябва да простиш на всички заедно, трябва да дадеш прошка на целия човешки род.“

„Нуждаем се от продължителна и упорита борба с постоянните и множащи се злини — не за да ги потушим, а само за да не им позволим да ни надвият.“

„Всичко, което всява ужас у другите, се страхува за себе си.“

„Злините, от които страдаме, са лечими и понеже сме родени с естествена склонност към доброто, самата природа ще ни помогне, ако се опитаме да поправим живота си.“

„Какво носи повече отмора от спокойния ум и какво е по-изморително от гнева?“

„Нека мъдрецът бъде умерен и когато трябва да се действа по-енергично, нека призовава на помощ силата, а не гнева.“

„И игрите ще бъдат полезни: умереното удоволствие облекчава ума и му връща нужното равновесие.“

„Винаги трябва да оставяме да мине известно време, защото времето разкрива истината.“

„Готовността да вярваме на чутото причинява много големи беди; често не бива дори да слушаме, защото в някои случаи е по-добре да бъдем измамени, отколкото да подозираме измама.“

„Нищо следователно не подхранва гнева повече от прекомерния и вечно неудовлетворен разкош; умът трябва да бъде закален със сурово отношение, за да не усеща удар, който не е тежък.“

„Да предположим, че ни наказват; нека мислим не само за онова, което понасяме, но и за онова, което сме направили: нека съдим миналия си живот.“

„Колко по-далеч се простират правилата на дълга от правилата на закона!“

„Какво може да е по-несправедливо от това тайно да повярваш, а открито да се гневиш?“

„Както всички крайници действат в съгласие, защото е в интерес на цялото тяло всеки от тях да бъде запазен невредим, така и хората трябва да се щадят взаимно, защото са родени за съвместен живот.“

„Присъщо на великия дух е да презира нанесените му неправди; най-презрителното отмъщение е да не смяташ противника си за достоен да му отмъстиш.“

„Няма нищо по-несправедливо от това някой да наследи враждите на баща си.“

„Ако някой ти се гневи, отвърни на гнева му с благодеяния: разпра, подета само от едната страна, пропада; за бой са нужни двама.“

„Колко по-славно е да отблъскваш от себе си всички неправди и обиди, сякаш носиш броня, непробиваема за всяко оръжие, защото отмъщението е признание, че сме били наранени.“

„Няма по-голямо доказателство за величие на духа от това нищо, което те сполети, да не може да те разгневи.“

„Нека тогава начинанията ни не бъдат нито дребнави, нито самонадеяни и безразсъдни; нека надеждите ни не се отдалечават много от дома; нека не предприемаме нищо, чийто успех би ни изумил, ако го постигнем.“

„Когато изглежда, че един спор ще бъде по-дълъг или по-ожесточен от обичайното, нека го спрем още в зародиш, преди да е набрал сила.“

„Не всички хора се обиждат по един и същ начин; затова трябва да знаеш къде е собственото ти слабо място, за да го пазиш с особено внимание.“

„Който се стреми да узнае какво говорят за него и изравя злостни приказки, дори изречени тайно, сам разрушава душевното си спокойствие.“

„Голяма част от хората сами си създават поводи за огорчение, като хранят неоснователни подозрения или преувеличават дреболии.“

„Нека се поставим на мястото на онзи, на когото се гневим: сега прекомерната представа за собствената ни важност ни прави склонни към гняв и с пълна готовност вършим на другите онова, което не можем да понесем да вършат на нас.“

„Бори се упорито със себе си и ако не можеш да победиш гнева, не му позволявай да победи теб: вече започваш да го надвиваш, ако той не се показва, ако не му даваш отдушник.“

„Вътрешните ни мисли постепенно започват да се влияят от външното ни поведение.“

„Не оформяй преценката си според един час или един ден; разгледай цялостната насоченост на ума си: дори да не си извършил зло, все пак си способен да го извършиш.“

„Колко по-добре е да излекуваш нанесената рана, отколкото да отмъщаваш за нея?“

„Никога няма да живее добре онзи, за когото е мъчение да вижда някого в по-добро положение от себе си.“

„Желанието за едни и същи неща, което би трябвало да свързва хората в приятелство, става източник на разпри и омраза.“

„Трябва да възпитаваме всичките си сетива в издръжливост: по природа те могат да понасят много, стига духът да се въздържа да ги разглезва.“

„Умът е достатъчно силен да понесе злините, за които е подготвен.“

„Нека успокоим напълно собствената си съвест, но да не полагаме усилия да печелим признание за себе си.“

„Животът не търпи разхищение и нямаме излишно време за прахосване.“

„Този дъх, който ни е толкова скъп, скоро ще ни напусне; дотогава, докато дишаме, докато живеем сред човешки същества, нека проявяваме човечност: да не бъдем ужас или опасност за никого.“

„Присъщо на великия и добър дух е да желае не плода на добрите дела, а самите добри дела и да търси добър човек дори след срещите с лоши хора.“

„Никой не вписва подаръците си в счетоводна книга, нито като алчен кредитор иска да му се върнат в точно определен ден и час.“

„Благодеянието не може да се докосне и държи в ръце; то съществува само в ума.“

„Много повече ценим онова, което идва от ръка, даваща с желание, отколкото онова, което идва от пълна ръка.“

„Здравият разум трябва да води благодеянията ни; трябва да вземаме предвид времето, мястото и характера на получателя — това са тежестите на везните, от които зависи дали даровете ни ще бъдат приети добре или зле.“

„Наистина много хора стават щедри поради липса на твърдост.“

„Да укоряваш човек тъкмо когато му правиш услуга, е чиста лудост; това означава да примесваш обида към благодеянията си.“

„Постоянното напомняне за собствените ни услуги наранява чувствата на приятеля ни.“

„Нека избягваме суетното хвалене: нека мълчим и делата ни да говорят вместо нас.“

„Трябва да гледаме както края, така и началото на благодеянията си и да даваме не само онова, което хората се радват да получат, а онова, за което и впоследствие ще се радват, че са го получили.“

„Най-добрият човек е онзи, който дава охотно, никога не иска отплата и се радва, когато му се отплатят, защото, наистина и напълно забравил какво е дал, приема отплатата като подарък.“

„Нека помислим дали не трябва да избираме още по-внимателно на кого да сме задължени, отколкото на кого да даваме.“

„Първо трябва да ми дадеш лична свобода да решавам, а после — благодеянието си.“

„Който приема благодеяние с благодарност, изплаща първата вноска за него.“

„Не са нужни думи; ако само чувстваме както трябва, благодарността ни ще се изпише на лицата ни.“

„Никога няма да ни липсва повод за оплакване, ако гледаме благодеянията откъм лошата им страна.“

„Онези, чиито мисли са изцяло съсредоточени върху онова, което се надяват да придобият, гледат с презрение на всичко, което вече им принадлежи.“

„Никой не може да бъде едновременно завистлив и благодарен, защото завистливите са склонни да се оплакват и са тъжни, а благодарните са радостни.“

„Настоящото благо още не е напълно завършено — някаква несполука може да го прекъсне; бъдещето е неясно и несигурно; но миналото е прибрано на сигурно място.“

„Няма заслуга в благодарността, ако не е безопасно да бъдеш неблагодарен.“

„Някои благодеяния струват много на дарителите; други са много ценни за получателите, но не струват нищо на дарителите.“

„Благодеянието носи непрестанна радост на благодарния човек, а неблагодарния радва само за миг.“

„Но кой е толкова високопоставен, че съдбата да не може да го принуди да се нуждае от помощта дори на най-низшия?“

„Всички хора произхождат от един и същ първоначален род; никой не е по-знатен по рождение от друг, освен доколкото нравът му е по-благороден и по-подходящ за извършване на добри дела.“

„Така че дали говориш за природа, съдба или Фортуна, всички те са имена на един и същ Бог, който използва силата си по различни начини.“

„Нищо не бива да се прави без разумно основание; благодеянието не е истинско, ако е извършено без разумно основание, защото разумът съпътства всяко почтено действие.“

„Природата дарява всички ни с това огромно предимство: светлината на добродетелта озарява еднакво умовете на всички; дори онези, които не я следват, я виждат.“

„На какво разчитаме за сигурността си, ако не на взаимната помощ?“

„Полезно е да си благодарен; но аз ще бъда благодарен, дори това да ми навреди.“

„По-добре е да правиш добро и на лошите, за да правиш добро на добрите, отколкото да даваш твърде малко на добрите от страх да не облагодетелстваш лошите.“

„Мъдрецът обмисля и двете страни: знае колко голяма е силата на заблудите, колко несигурни са човешките дела и колко пречки стоят пред успеха на плановете.“

„По-лесно е да управляваш диви народи, които не търпят чужда власт, отколкото да обуздаеш собствения си ум и да го държиш под своя власт.“

„Не правиш благодеяние на човек, като престанеш да му причиняваш зло, нито някога може да е добра услуга да свалиш от някого бреме, което сам си му наложил.“

„Няма човек, когото съдбата да е издигнала толкова високо, че да не се нуждае от приятел още повече тъкмо защото не се нуждае от нищо.“

„Ако си полезен на приятеля си само когато е в беда, а си излишен, когато всичко му върви добре, твърде ниско оценяваш собствената си стойност.“

„Който мисли прекалено много как да се отплати за благодеяние, сигурно предполага, че приятелят му мисли прекалено много за получаването на отплата.“

„Никой, който някога се е посветил на философията, не става напълно порочен; умът му така дълбоко се обагря от нея, че цветовете ѝ никога не могат да бъдат изцяло развалени и почернени.“

„Ще направиш приятеля си по-добър, като го търпиш; при всички случаи ще го направиш по-лош, като го укоряваш.“

„Приятелят ни не е такъв човек, какъвто се надявахме; все пак нека ние, за разлика от него, останем такива, каквито бяхме.“

„Дори при благодеянията, които изглеждат пропилени, кротостта ще донесе голяма полза; с раните на ума трябва да се отнасяме също толкова нежно, колкото с раните на тялото.“

„Никой не може просто да греши сам, без да стане и причина, и подстрекател за чуждата погрешна постъпка.“

„Нека тогава изследваме не какво се прави най-често, а какво е най-добре да правим.“

„Най-висшето благо е ум, който презира случайностите на съдбата и намира удоволствие в добродетелта.“

„Щастливият човек следователно е онзи, който може да преценява правилно всички неща; щастлив е този, който при сегашните си обстоятелства, каквито и да са те, е доволен и е в приятелски отношения с условията на живота си.“

„Човек трябва да е безпристрастен и да не се оставя външните неща да го покоряват; трябва да се възхищава само на себе си, да има доверие в собствения си дух и да подреди живота си така, че да е еднакво готов за щастие и за нещастие.“

„Можеш тогава смело да заявиш, че най-висшето благо е единството на ума: защото там, където има съгласие и единство, непременно присъстват добродетелите; пороците са онези, които воюват помежду си.“

„Затова грешиш, когато ме питаш заради какво се стремя към добродетелта: ти търсиш нещо по-високо от най-висшето.“

„Прекаленото удоволствие е вредно; но при добродетелта не трябва да се боим от никаква прекомерност, защото умереността се съдържа в самата добродетел.“

„Каквото и да притежавам, нито ще го трупам алчно, нито ще го пилея безразсъдно.“

„Няма да правя нищо заради общественото мнение, а всичко — заради съвестта си; когато върша нещо насаме, ще вярвам, че очите на римския народ са насочени към мен, докато го върша.“

„Когато ям и пия, целта ми ще бъде да утоля желанията на природата, а не да пълня и изпразвам стомаха си.“

„Накратко, моето богатство принадлежи на мен, а ти принадлежиш на своето богатство.“

„Престани тогава да забраняваш на философите да притежават пари: никой не е осъдил мъдростта на бедност.“

„Постави ме за господар в дома на много богат човек; постави ме там, където златни и сребърни съдове служат за най-обикновени нужди; няма да се смятам за по-важен заради неща, които, макар да са в дома ми, не са част от мен.“

„Във всички случаи, когато човек се срамува да признае истинската причина за страданието си и свенливостта го кара да потиска страданията навътре, желанията, затворени в тясно пространство без отдушник, се задушават взаимно.“

„Службата на добрия гражданин никога не е напразна: той върши добро, когато го чуват и виждат, с изражението си, с жестовете си, с мълчаливата си решителност и дори с походката си.“

„Трябва обаче първо да изследваме себе си, после работата, която възнамеряваме да извършим, и накрая хората, заради които или с които я вършим.“

„Преди всичко е необходимо да си съставим вярна оценка за себе си, защото обикновено смятаме, че можем да направим повече, отколкото сме способни.“

„Няма полза да принуждаваш ума си да се занимава с несвойствена работа; напразно е да се бориш с природата.“

„За приятели трябва да избираме хора, които, доколкото е възможно, са свободни от силни желания; защото пороците са заразни, преминават от човек на съседа му и вредят на онези, които се докосват до тях.“

„Погледни вселената: ще видиш боговете съвсем лишени от собственост, които нищо не притежават, макар да дават всичко.“

„Във всяко житейско положение ще намериш развлечения, отмора и радости — стига да си склонен да гледаш леко на злините, вместо да ги мразиш.“

„Никое положение не може да бъде толкова окаяно, че безпристрастният ум да не намери в него нищо, което да го уравновесява.“

„Призови здравия разум на помощ срещу трудностите: възможно е да смекчиш суровото, да разшириш твърде тясното и да направиш така, че тежките товари да притискат по-слабо онзи, който ги носи умело.“

„Нека не завиждаме и на онези, които са на високи места: висините, които ни изглеждат възвишени, са стръмни и неравни.“

„Никога няма да се срамувам да цитирам добра мисъл, защото идва от лош автор.“

„Знай тогава, че всяко житейско положение е преходно и че онова, което някога е сполетяло някого, може да сполети и теб.“

„Толкова дълбоко се е вкоренило в нас това зло — да се водим от чуждото мнение, — че дори скръбта, най-простото от всички чувства, започва да се симулира.“

„Все пак трябва да спазваме умереност и в това, защото има голяма разлика между простия живот и немарливия живот.“

„Човешките умове се нуждаят от отмора: след почивка се изправят по-добри и по-жизнени.“

„Има голяма разлика между това да отпуснеш хватката си върху нещо и да го пуснеш.“

„Важно е не какво понасяш, а как го понасяш.“

„Непрекъснатото благополучие не може да понесе и един удар; но онзи, който е водил непрестанна борба с нещастията си, е придобил по-дебела кожа от страданията, не отстъпва пред никаква беда и дори да падне, продължава да се бие на коляно.“

„Смятам те за нещастен, защото никога не си бил нещастен: преминал си през живота си, без да срещнеш противник; никой няма да узнае силите ти, дори самият ти.“

„Моля те, не се плаши от нещата, с които безсмъртните богове пришпорват умовете ни: нещастието е възможност за добродетелта.“

„Макар всяка прекомерност да е вредна, прекомерният комфорт е най-вреден от всички: той засяга мозъка, отвежда човешките умове в празни фантазии и спуска гъст облак над границата между истина и лъжа.“

„Привикването към опасността ни кара да я презираме.“

„Няма нещастие в онова, което навикът е направил част от природата ни; постепенно хората намират удоволствие да вършат онова, което отначало са вършили по принуда на необходимостта.“

„Съдбите ни водят и броят на дните на всеки човек е решен в първия час на раждането му; всяка причина зависи от по-ранна причина; една дълга верига на съдбата определя всичко — обществено и лично.“

„Неуязвимо е не онова, което никога не е удряно, а онова, което никога не е наранявано.“

„Съдбата не дава добродетелта; следователно не я и отнема.“

„Добродетелта е свободна, неприкосновена, неподвижна, непоклатима и така закалена срещу нещастията, че не може да бъде огъната от тях, камо ли победена.“

„Добрите хора живеят в мир помежду си; лошите вредят еднакво и на добрите, и един на друг.“

„Някои не искат да чуват за възрастта и белите си коси, както и за всичко друго, до което хората се молят да доживеят.“

„Колко късно е да започваме живота тъкмо когато трябва да го напускаме!“

„Затова бързината, с която използваме времето си, трябва да се съревновава с бързината на самото време; трябва да пием от него, както бихме пили от бърз поток, който няма да тече вечно.“

„Привилегия на спокойния и мирен ум е да преглежда всички части на живота си; а умовете на заетите хора са като впрегнати животни и не могат да се извърнат встрани или да погледнат назад.“

„Истинската мъдрост се състои в това да не се отклоняваме от природата и да оформяме поведението си според нейните закони и образец.“

„Колко по-щастлив е онзи, който не е задължен никому за нищо освен за онова, от което може да се лиши с най-голяма лекота!“

„Целият живот е робство; затова нека всеки се примири с участта си, да се оплаква от нея възможно най-малко и да се възползва от всяко благо, което е в неговия обсег.“

„Човек не е по-малко разбойник, защото мечът му се е заплел в дрехите на жертвата и е пропуснал целта.“

„Хората ценят най-високо подаръците и издръжката и отдават труда, услугите или грижите си, за да ги спечелят; никой не цени времето — него дават много по-охотно, сякаш не струва нищо.“

„И все пак нищо не радва ума толкова, колкото вярното и приятно приятелство.“

„Не получаваме кратък живот, а сами го правим кратък; и не сме бедни на дни, а ги разхищаваме.“

„Цял живот човек трябва да се учи да живее и — което може би ще те изненада още повече — цял живот трябва да се учи да умира.“

„Отлагането е най-голямото прахосване на живота: то изтръгва от нас ден след ден и ни отнема настоящето, като ни обещава нещо занапред.“

„Мечът на справедливостта не е на мястото си в ръцете на гневен човек.“

„Няма нищо по-горчиво от дългата неизвестност; някои понасят по-леко надеждите им да бъдат угасени, отколкото да бъдат отлагани.“

„Много по-добре е да се посветиш на неколцина писатели, отколкото да прелистваш бегло мнозина.“