За гнева

„Другите пороци могат да бъдат скривани и подхранвани тайно; гневът се показва открито и се изписва на лицето, а колкото е по-силен, толкова по-явно изкипява.“

„Човечеството е родено за взаимна помощ, гневът — за взаимна гибел; първото обича общуването, вторият — отчуждението.“

„Има неща, чието начало е в наша власт, но които, щом се развият, ни повличат със собствената си сила и не ни оставят път назад.“

„Най-надеждна е добродетелта, която дълго и внимателно обмисля сама себе си, владее се и излиза напред бавно и съзнателно.“

„Всеки, когато се нарича невинен, гледа по-скоро към външните свидетели, отколкото към собствената си съвест.“

„Нищо не подхожда по-малко на онзи, който налага наказание, от гнева, защото наказанието има толкова по-голяма сила да поправя, когато присъдата е произнесена след обмислена преценка.“

„А и какво може да бъде по-недостойно за мъдреца от това страстите му да зависят от чуждата порочност?“

„За да не се гневиш на отделните хора, трябва да простиш на всички заедно, трябва да дадеш прошка на целия човешки род.“

„Нуждаем се от продължителна и упорита борба с постоянните и множащи се злини — не за да ги потушим, а само за да не им позволим да ни надвият.“

„Всичко, което всява ужас у другите, се страхува за себе си.“

„Злините, от които страдаме, са лечими и понеже сме родени с естествена склонност към доброто, самата природа ще ни помогне, ако се опитаме да поправим живота си.“

„Какво носи повече отмора от спокойния ум и какво е по-изморително от гнева?“

„Нека мъдрецът бъде умерен и когато трябва да се действа по-енергично, нека призовава на помощ силата, а не гнева.“

„И игрите ще бъдат полезни: умереното удоволствие облекчава ума и му връща нужното равновесие.“

„Винаги трябва да оставяме да мине известно време, защото времето разкрива истината.“

„Готовността да вярваме на чутото причинява много големи беди; често не бива дори да слушаме, защото в някои случаи е по-добре да бъдем измамени, отколкото да подозираме измама.“

„Нищо следователно не подхранва гнева повече от прекомерния и вечно неудовлетворен разкош; умът трябва да бъде закален със сурово отношение, за да не усеща удар, който не е тежък.“

„Да предположим, че ни наказват; нека мислим не само за онова, което понасяме, но и за онова, което сме направили: нека съдим миналия си живот.“

„Колко по-далеч се простират правилата на дълга от правилата на закона!“

„Какво може да е по-несправедливо от това тайно да повярваш, а открито да се гневиш?“

„Както всички крайници действат в съгласие, защото е в интерес на цялото тяло всеки от тях да бъде запазен невредим, така и хората трябва да се щадят взаимно, защото са родени за съвместен живот.“

„Присъщо на великия дух е да презира нанесените му неправди; най-презрителното отмъщение е да не смяташ противника си за достоен да му отмъстиш.“

„Няма нищо по-несправедливо от това някой да наследи враждите на баща си.“

„Ако някой ти се гневи, отвърни на гнева му с благодеяния: разпра, подета само от едната страна, пропада; за бой са нужни двама.“

„Колко по-славно е да отблъскваш от себе си всички неправди и обиди, сякаш носиш броня, непробиваема за всяко оръжие, защото отмъщението е признание, че сме били наранени.“

„Няма по-голямо доказателство за величие на духа от това нищо, което те сполети, да не може да те разгневи.“

„Нека тогава начинанията ни не бъдат нито дребнави, нито самонадеяни и безразсъдни; нека надеждите ни не се отдалечават много от дома; нека не предприемаме нищо, чийто успех би ни изумил, ако го постигнем.“

„Когато изглежда, че един спор ще бъде по-дълъг или по-ожесточен от обичайното, нека го спрем още в зародиш, преди да е набрал сила.“

„Не всички хора се обиждат по един и същ начин; затова трябва да знаеш къде е собственото ти слабо място, за да го пазиш с особено внимание.“

„Който се стреми да узнае какво говорят за него и изравя злостни приказки, дори изречени тайно, сам разрушава душевното си спокойствие.“

„Голяма част от хората сами си създават поводи за огорчение, като хранят неоснователни подозрения или преувеличават дреболии.“

„Нека се поставим на мястото на онзи, на когото се гневим: сега прекомерната представа за собствената ни важност ни прави склонни към гняв и с пълна готовност вършим на другите онова, което не можем да понесем да вършат на нас.“

„Бори се упорито със себе си и ако не можеш да победиш гнева, не му позволявай да победи теб: вече започваш да го надвиваш, ако той не се показва, ако не му даваш отдушник.“

„Вътрешните ни мисли постепенно започват да се влияят от външното ни поведение.“

„Не оформяй преценката си според един час или един ден; разгледай цялостната насоченост на ума си: дори да не си извършил зло, все пак си способен да го извършиш.“

„Колко по-добре е да излекуваш нанесената рана, отколкото да отмъщаваш за нея?“

„Никога няма да живее добре онзи, за когото е мъчение да вижда някого в по-добро положение от себе си.“

„Желанието за едни и същи неща, което би трябвало да свързва хората в приятелство, става източник на разпри и омраза.“

„Трябва да възпитаваме всичките си сетива в издръжливост: по природа те могат да понасят много, стига духът да се въздържа да ги разглезва.“

„Умът е достатъчно силен да понесе злините, за които е подготвен.“

„Нека успокоим напълно собствената си съвест, но да не полагаме усилия да печелим признание за себе си.“

„Животът не търпи разхищение и нямаме излишно време за прахосване.“

„Този дъх, който ни е толкова скъп, скоро ще ни напусне; дотогава, докато дишаме, докато живеем сред човешки същества, нека проявяваме човечност: да не бъдем ужас или опасност за никого.“

„Мечът на справедливостта не е на мястото си в ръцете на гневен човек.“