Към себе си
Личният дневник на римския император Марк Аврелий — лични размишления върху стоическата философия и изкуството да се живее.
Като партньор на Amazon получаваме комисиона от отговарящите на условията покупки.
Цитати от този източник
Проверени цитати: 140
„Бъди като скалистия нос, в който вълните непрестанно се разбиват, а той стои непоклатим и укротява яростта на водата около себе си.“
„Престани да говориш какъв трябва да бъде добрият човек и стани такъв.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„No longer talk at all about the kind of man that a good man ought to be, but be such.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Времето е като река от случващи се събития, като буен поток: едва видиш нещо, то вече е отнесено, на негово място идва друго и то също ще бъде отнесено.“
„Най-добрият начин да отмъстиш е да не станеш като онзи, който е постъпил зле.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„The best way of avenging thyself is not to become like the wrong doer.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Помни също при всеки повод за огорчение да прилагаш това правило: не че случилото се е нещастие, а че да го понесеш достойно е щастие.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Remember too on every occasion which leads thee to vexation to apply this principle: not that this is a misfortune, but that to bear it nobly is good fortune.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Каквито са обичайните ти мисли, такъв ще бъде и характерът на ума ти, защото душата се обагря от мислите.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Such as are thy habitual thoughts, such also will be the character of thy mind; for the soul is dyed by the thoughts.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Хората търсят убежища за себе си: къщи сред природата, морски брегове и планини; ти също си свикнал силно да желаеш такива неща. Но това е белег на най-обикновените хора, защото е във властта ти, когато пожелаеш, да се оттеглиш в себе си.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Men seek retreats for themselves, houses in the country, sea-shores, and mountains; and thou too art wont to desire such things very much. But this is altogether a mark of the most common sort of men, for it is in thy power whenever thou shalt choose to retire into thyself.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Каквото и да прави или казва някой, аз трябва да бъда добър, сякаш златото, изумрудът или пурпурът непрестанно казват: каквото и да прави или казва някой, аз трябва да бъда изумруд и да запазя цвета си.“
„Ако нещо ти е трудно да постигнеш, не мисли, че е невъзможно за човека; но ако нещо е възможно за човека и е в съгласие с природата му, смятай, че и ти можеш да го постигнеш.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„If a thing is difficult to be accomplished by thyself, do not think that it is impossible for man: but if anything is possible for man and conformable to his nature, think that this can be attained by thyself too.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Дори да ти предстои да живееш три хиляди години и още толкова по десет хиляди, все пак помни, че никой не губи друг живот освен онзи, който живее сега, нито живее друг освен онзи, който сега губи.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Though thou shouldst be going to live three thousand years, and as many times ten thousand years, still remember that no man loses any other life than this which he now lives, nor lives any other than this which he now loses.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Присъщо на човека е да обича дори онези, които постъпват зле.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„It is peculiar to man to love even those who do wrong.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Нима светлината на лампата свети, без да губи блясъка си, докато угасне, а истината в теб, справедливостта и умереността ще угаснат преди смъртта ти?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Does the light of the lamp shine without losing its splendour until it is extinguished; and shall the truth which is in thee and justice and temperance be extinguished before thy death?“
Превод: George Long, 1862 г.
„Което не е добро за рояка, не е добро и за пчелата.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„That which is not good for the swarm, neither is it good for the bee.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Човек често постъпва несправедливо, като не прави нещо, а не само като го прави.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„He often acts unjustly who does not do a certain thing; not only he who does a certain thing.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Не позволявай на бъдещите неща да те тревожат, защото, ако се наложи, ще ги посрещнеш със същия разум, който сега използваш за настоящите.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Let not future things disturb thee, for thou wilt come to them, if it shall be necessary, having with thee the same reason which now thou usest for present things.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Хората съществуват един за друг. Затова ги учи или ги търпи.“
„Упражнявай се дори в нещата, за които си изгубил надежда, че ще ги постигнеш. Дори лявата ръка, която е несръчна във всичко друго поради липса на упражнение, държи юздата по-здраво от дясната, защото в това е упражнявана.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Practise thyself even in the things which thou despairest of accomplishing. For even the left hand, which is ineffectual for all other things for want of practice, holds the bridle more vigorously than the right hand; for it has been practised in this.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Когато обстоятелствата са те принудили да се смутиш по някакъв начин, бързо се върни към себе си и не оставай разстроен по-дълго, отколкото трае принудата; защото ще овладяваш хармонията по-добре, като постоянно се връщаш към нея.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„When thou hast been compelled by circumstances to be disturbed in a manner, quickly return to thyself and do not continue out of tune longer than the compulsion lasts; for thou wilt have more mastery over the harmony by continually recurring to it.“
Превод: George Long, 1862 г.
„На никого не се случва нещо, което природата не го е създала да понесе.“
„Премини тогава през този кратък отрязък от време в съгласие с природата и завърши пътя си доволен, както узрялата маслина пада, благославяйки природата, която я е създала, и благодарейки на дървото, на което е израснала.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Pass then through this little space of time conformably to nature, and end thy journey in content, just as an olive falls off when it is ripe, blessing nature who produced it, and thanking the tree on which it grew.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Срамно е душата първа да отстъпи в този живот, когато тялото ти не отстъпва.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„It is a shame for the soul to be first to give way in this life, when thy body does not give way.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Смешно е човек да не бяга от собствената си лошота, което е възможно, а да бяга от лошотата на другите, което е невъзможно.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„It is a ridiculous thing for a man not to fly from his own badness, which is indeed possible, but to fly from other men's badness, which is impossible.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Често съм се чудил как всеки човек обича себе си повече от всички останали, а все пак цени собственото си мнение за себе си по-малко от мнението на другите.“
„Когато нечия грешка те възмути, веднага се обърни към себе си и помисли как и ти сам грешиш по подобен начин.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„When thou art offended at any man's fault, forthwith turn to thyself and reflect in what like manner thou dost err thyself.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Приучи се внимателно да слушаш какво казва другият и, доколкото е възможно, да вникваш в мислите на говорещия.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Accustom thyself to attend carefully to what is said by another, and as much as it is possible, be in the speaker's mind.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Не презирай смъртта, а я приемай с пълно задоволство, защото и тя е едно от нещата, които природата желае.“
„Смятай се за мъртъв и живота си до този миг — за завършен; а остатъка, който ти е позволен, изживей в съгласие с природата.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Consider thyself to be dead, and to have completed thy life up to the present time; and live according to nature the remainder which is allowed thee.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Бъди също бодър и не търси външна помощ, нито спокойствието, което другите дават. Човек трябва да стои изправен сам, а не да го държат изправен другите.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Be cheerful also, and seek not external help nor the tranquility which others give. A man then must stand erect, not be kept erect by others.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Който няма една и винаги същата цел в живота, не може да остане един и същ през целия си живот.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„He who has not one and always the same object in life, cannot be one and the same all through his life.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Не се тревожи, като мислиш за целия си живот. Не позволявай на мислите си да обхващат наведнъж всички различни беди, които очакваш да те сполетят.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Do not disturb thyself by thinking of the whole of thy life. Let not thy thoughts at once embrace all the various troubles which thou mayest expect to befall thee.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Когато искаш да се зарадваш, помисли за добродетелите на хората, с които живееш.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„When thou wishest to delight thyself, think of the virtues of those who live with thee.“
Превод: George Long, 1862 г.
„И когато гневът те разпали, помни тази истина: не е мъжествено да се поддаваш на страстта, а кротостта и добротата, както са по-съгласни с човешката природа, така са и по-мъжествени.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And let this truth be present to thee in the excitement of anger, that to be moved by passion is not manly, but that mildness and gentleness, as they are more agreeable to human nature, so also are they more manly.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Започвай утрото, като си казваш: ще срещна натрапчивия, неблагодарния, надменния, измамния, завистливия и необщителния. Всичко това им се случва, защото не знаят що е добро и зло.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Begin the morning by saying to thyself, I shall meet with the busy-body, the ungrateful, arrogant, deceitful, envious, unsocial. All these things happen to them by reason of their ignorance of what is good and evil.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Страхува ли се някой от промяната? А какво може да се случи без промяна?“
„Когато нечие безсрамно поведение те възмути, веднага се запитай: възможно ли е в света да няма безсрамни хора? Не е възможно. Тогава не изисквай невъзможното.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„When thou art offended with any man's shameless conduct, immediately ask thyself, Is it possible, then, that shameless men should not be in the world? It is not possible. Do not, then, require what is impossible.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Да предположим, че някой ме презира. Нека той сам се погрижи за това. Аз ще се погрижа да не ме заварят да правя или казвам нещо, достойно за презрение.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Suppose any man shall despise me. Let him look to that himself. But I will look to this, that I be not discovered doing or saying anything deserving of contempt.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Както конят, след като е тичал, кучето, след като е проследило дивеча, и пчелата, след като е направила мед, така и човекът, след като е извършил добро дело, не вика другите да дойдат да видят, а преминава към друго дело, както лозата отново ражда грозде в своя сезон.“
„На онази, която всичко дава и всичко си взема обратно — на природата — просветеният и скромен човек казва: давай каквото желаеш; вземай обратно каквото желаеш.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„To her who gives and takes back all, to nature, the man who is instructed and modest says, Give what thou wilt; take back what thou wilt.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Обичай само онова, което ти се случва и е изпредено с нишката на съдбата ти. Защото какво е по-подходящо?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Love that only which happens to thee and is spun with the thread of thy destiny. For what is more suitable?“
Превод: George Long, 1862 г.
„До десет дни ще изглеждаш като бог на онези, за които сега си звяр и маймуна, ако се върнеш към принципите си и към почитането на разума.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Within ten days thou wilt seem a god to those to whom thou art now a beast and an ape, if thou wilt return to thy principles and the worship of reason.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Приспособявай се към обстоятелствата, които са ти се паднали по жребий; а хората, сред които ти е отредено да живееш, обичай — но истински, искрено.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Adapt thyself to the things with which thy lot has been cast: and the men among whom thou hast received thy portion, love them, but do it truly, sincerely.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Всичко, което по някакъв начин е красиво, е красиво само по себе си и е завършено в себе си, без похвалата да е част от него. Следователно похвалата не прави едно нещо нито по-лошо, нито по-добро.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Everything which is in any way beautiful is beautiful in itself, and terminates in itself, not having praise as part of itself. Neither worse then nor better is a thing made by being praised.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Повечето от онова, което казваме и правим, е ненужно; ако човек го премахне, ще има повече свободно време и по-малко тревоги. Затова при всеки случай трябва да се пита: това едно от ненужните неща ли е?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„For the greatest part of what we say and do being unnecessary, if a man takes this away, he will have more leisure and less uneasiness. Accordingly on every occasion a man should ask himself, Is this one of the unnecessary things?“
Превод: George Long, 1862 г.
„Нямаш свободно време или способност да четеш. Но имаш свободно време или способност да сдържаш надменността си.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Thou hast not leisure or ability to read. But thou hast leisure or ability to check arrogance.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Когато прилагаш принципите си, трябва да си като състезателя по панкратион, а не като гладиатора: гладиаторът изпуска меча, с който си служи, и бива убит, а другият винаги разполага с ръката си и трябва само да я използва.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„In the application of thy principles thou must be like the pancratiast, not like the gladiator; for the gladiator lets fall the sword which he uses and is killed; but the other always has his hand, and needs to do nothing else than use it.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Ако някой е постъпил зле, вредата е за самия него. Но може би не е постъпил зле.“
„Който обича славата, смята чуждата дейност за свое благо; който обича удоволствието — собствените си усещания; а който има разбиране, смята собствените си дела за свое благо.“
„Осъзнай най-после, че в теб има нещо по-добро и по-божествено от нещата, които пораждат различните страсти и сякаш те дърпат на конци.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Perceive at last that thou hast in thee something better and more divine than the things which cause the various affects, and as it were pull thee by the strings.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Колко странно постъпват хората. Не искат да хвалят онези, които живеят по същото време и редом с тях, а много ценят похвалата на потомците — на хора, които никога не са виждали и никога няма да видят.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„How strangely men act. They will not praise those who are living at the same time and living with themselves; but to be themselves praised by posterity, by those whom they have never seen or ever will see, this they set much value on.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Не се срамувай да ти помагат, защото твоята работа е да изпълняваш дълга си като войник при щурма на град.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Be not ashamed to be helped; for it is thy business to do thy duty like a soldier in the assault on a town.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Не изпитвай отвращение, не се обезсърчавай и не бъди недоволен, ако не успяваш да правиш всичко според правилните принципи.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Be not disgusted, nor discouraged, nor dissatisfied, if thou dost not succeed in doing everything according to right principles.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Никога не смятай за полезно за себе си нещо, което ще те принуди да нарушиш обещанието си, да изгубиш самоуважението си, да мразиш някого, да подозираш, да проклинаш, да лицемерничиш, да желаеш нещо, което се нуждае от стени и завеси.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Never value anything as profitable to thyself which shall compel thee to break thy promise, to lose thy self-respect, to hate any man, to suspect, to curse, to act the hypocrite, to desire anything which needs walls and curtains.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Клонът, отрязан от съседния клон, неизбежно е отрязан и от цялото дърво. Така и човекът, когато се отдели от друг човек, се е откъснал от цялата човешка общност.“
„Не си казвай нищо повече от онова, което съобщават първите представи. Да предположим, че са ти съобщили как някой говори лошо за теб. Това са съобщили; но че ти е нанесена вреда — това не са съобщили.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Say nothing more to thyself than what the first appearances report. Suppose that it has been reported to thee that a certain person speaks ill of thee. This has been reported; but that thou hast been injured, that has not been reported.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Скоро, съвсем скоро ще бъдеш пепел или скелет, а също име — или дори и име няма да остане; но името е звук и ехо.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Soon, very soon, thou wilt be ashes, or a skeleton, and either a name or not even a name; but name is sound and echo.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Външният блясък по удивителен начин изкривява разума и точно когато си най-сигурен, че се занимаваш с неща, заслужаващи усилията ти, тогава най-много те мами.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„For outward show is a wonderful perverter of the reason, and when thou art most sure that thou art employed about things worth thy pains, it is then that it cheats thee most.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Качил си се на кораба, извършил си плаването, стигнал си до брега; слез.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Thou hast embarked, thou hast made the voyage, thou art come to shore; get out.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Няма нищо ново: всички неща са и познати, и краткотрайни.“
„Какво е твоето изкуство? Да бъдеш добър.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„What is thy art? To be good.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Не се труди като нещастник, нито като човек, който иска да го съжаляват или да му се възхищават.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Labour not as one who is wretched, nor yet as one who would be pitied or admired.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Искаш ли да те хвали човек, който три пъти на час проклина себе си? Би ли искал да се харесаш на човек, който сам не се харесва?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Dost thou wish to be praised by a man who curses himself thrice every hour? Wouldst thou wish to please a man who does not please himself?“
Превод: George Long, 1862 г.
„Внимавай да не изпитваш към безчовечните онова, което те изпитват към хората.“
„Разсейват ли те външните неща, които те спохождат? Дай си време да научиш нещо ново и добро и престани да се оставяш да те въртят насам-натам.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Do the things external which fall upon thee distract thee? Give thyself time to learn something new and good, and cease to be whirled around.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Обичай изкуството, което си усвоил, колкото и скромно да е, и бъди доволен от него.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Love the art, poor as it may be, which thou hast learned, and be content with it.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Помни, че хората все пак ще правят същите неща, дори и да се пръснеш.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Consider that men will do the same things nevertheless, even though thou shouldst burst.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Заличи въображаемите представи; сдържай желанието; угаси влечението; запази ръководното начало във властта на самото себе си.“
„Трябва тогава да бързаме, не само защото всеки ден сме по-близо до смъртта, но и защото представата за нещата и разбирането им угасват по-рано.“
„Можеш да прекараш живота си в равномерен поток от щастие, ако умееш да вървиш по правилния път и да мислиш и постъпваш правилно.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Thou canst pass thy life in an equable flow of happiness, if thou canst go by the right way, and think and act in the right way.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Не възприемай за нещата мнението на онзи, който постъпва несправедливо с теб, нито онова, което той иска да имаш, а ги виждай такива, каквито са в действителност.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Do not have such an opinion of things as he has who does thee wrong, or such as he wishes thee to have, but look at them as they are in truth.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Какво тогава може да води човека? Едно-единствено нещо — философията.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„What then is that which is able to conduct a man? One thing and only one, philosophy.“
Превод: George Long, 1862 г.
„За човек, проникнат от истинни принципи, дори най-краткото наставление, както и всяко обикновено наставление, е достатъчно да му напомни, че трябва да е свободен от скръб и страх.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„To him who is penetrated by true principles even the briefest precept is sufficient, and any common precept, to remind him that he should be free from grief and fear.“
Превод: George Long, 1862 г.
„При всяка болка помни, че в нея няма безчестие и че тя не прави ръководния разум по-лош.“
„Който във всичко следва разума, е едновременно спокоен и деен, а също бодър и съсредоточен.“
„Най-щастливата участ за човека би била да напусне човечеството, без да е вкусил от лъжата, лицемерието, разкоша и гордостта.“
„За какво използвам сега собствената си душа? При всеки случай трябва да си задавам този въпрос.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„About what am I now employing my own soul? On every occasion I must ask myself this question.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Колко смешен е онзи, който се изненадва от нещо, случващо се в живота, и колко чужд му е той.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„How ridiculous and what a stranger he is who is surprised at anything which happens in life.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Не постъпвай така, сякаш ще живееш десет хиляди години. Смъртта надвисва над теб. Докато живееш, докато е във властта ти, бъди добър.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Do not act as if thou wert going to live ten thousand years. Death hangs over thee. While thou livest, while it is in thy power, be good.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Колко ясно се вижда, че няма друго житейско положение, толкова подходящо за философстване, колкото това, в което сега се намираш.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„How plain does it appear that there is not another condition of life so well suited for philosophising as this in which thou now happenest to be.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Не е редно да си причинявам болка, защото никога не съм причинявал болка умишлено дори на друг.“
„Рядко се вижда човек да е нещастен, защото не наблюдава какво става в чуждия ум; но онези, които не наблюдават движенията на собствения си ум, неизбежно са нещастни.“
„Тяло, душа, разум: на тялото принадлежат усещанията, на душата — влеченията, на разума — принципите.“
„Нека никое действие не се извършва без цел, нито по друг начин освен според съвършените принципи на изкуството.“
„Не се оставяй да те въртят насам-натам, а при всяко движение се съобразявай със справедливостта и при всяка представа запазвай способността си да схващаш и разбираш.“
„Всичко е само за ден — и онова, което помни, и онова, което се помни.“
„Изследвай ръководните принципи на хората, дори на мъдрите: какви неща избягват и към какви се стремят.“
„Нещастен съм, защото това ми се случи. Не, щастлив съм, макар че това ми се случи, защото оставам свободен от болка, нито сломен от настоящето, нито уплашен от бъдещето.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Unhappy am I because this has happened to me.- Not so, but happy am I, though this has happened to me, because I continue free from pain, neither crushed by the present nor fearing the future.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Колко лесно е да отблъснеш и заличиш всяка тревожна или неподходяща представа и веднага да се окажеш в пълно спокойствие.“
„Разумът и изкуството на разсъждението — философията — са сили, достатъчни сами за себе си и за собствените си дела.“
„Почитай най-доброто във вселената: то е онова, което използва всички неща и всички неща направлява.“
„Често мисли колко бързо нещата отминават и изчезват — и съществуващите, и възникващите.“
„Всички съществуващи неща скоро се променят: или ще се превърнат в пара, ако наистина цялата материя е една, или ще се разпръснат.“
„Намирай удоволствие и покой в едно: да преминаваш от едно дело за общото благо към друго, мислейки за Бога.“
„Ако някой може да ме убеди и да ми покаже, че не мисля или не постъпвам правилно, с радост ще се променя; защото търся истината, която никога никому не е навредила.“
„Смъртта е прекратяване на представите, идващи чрез сетивата, на дърпането на конците, които движат влеченията, на последователните движения на мисълта и на служенето на плътта.“
„Азия и Европа са кътчета от вселената; цялото море — капка във вселената; Атон — малка буца от вселената; цялото настояще е точка във вечността.“
„Често размишлявай за свързаността на всички неща във вселената и за отношението им едно към друго.“
„Колко скоро времето ще покрие всичко и колко много вече е покрило.“
„Всички неща са преплетени едно с друго и връзката е свещена; едва ли има нещо, несвързано с което и да е друго.“
„За разумното същество едно и също действие е в съгласие и с природата, и с разума.“
„Ръководното начало не смущава само себе си — искам да кажа, че не се плаши и не си причинява болка.“
„Природата на ръководното разумно начало е да бъде доволно от себе си, когато постъпва справедливо, и така да си осигурява спокойствие.“
„За смъртта: дали е разпръсване, разпадане на атоми или унищожение, тя е или угасване, или промяна.“
„За болката: непоносимата болка ни отнася; а онази, която трае дълго, е поносима; умът запазва собственото си спокойствие, като се оттегля в себе си, и ръководното начало не става по-лошо.“
„Изкуството на живота прилича повече на изкуството на бореца, отколкото на танцьора, в това отношение: то трябва да стои готово и непоколебимо, за да посреща внезапни и неочаквани нападения.“
„Всичко е промяна, но няма нужда да се боим от нищо ново.“
„Болката е зло или за тялото — тогава нека тялото каже какво мисли за нея — или за душата; но във властта на душата е да запази своята ведрост и спокойствие и да не смята болката за зло.“
„Говори и в сената, и с всеки човек, който и да е той, по подобаващ начин, без превземки: изразявай се просто.“
„Приемай богатството или благополучието без надменност и бъди готов да се разделиш с тях.“
„В устройството на разумното същество не виждам добродетел, противоположна на справедливостта; но виждам добродетел, противоположна на любовта към удоволствията, и това е умереността.“
„Изобщо порочността не причинява никаква вреда на вселената; а в частност порочността на един човек не вреди на друг.“
„И човекът, и Бог, и вселената раждат плод; всеки го ражда в подобаващото време.“
„Не в пасивността, а в дейността се намират злото и доброто на разумното обществено същество, както и добродетелта и порокът му се намират не в пасивността, а в дейността.“
„Скоро земята ще покрие всички ни; после и самата земя ще се промени, а нещата, възникнали от промяната, ще продължат да се променят вечно, и следващите — отново вечно.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Soon will the earth cover us all: then the earth, too, will change, and the things also which result from change will continue to change for ever, and these again for ever.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Всеобщата причина е като зимен порой: отнася всичко със себе си.“
„Ако човек греши, поучи го с доброта и му покажи грешката му.“
„Няма природа, която да отстъпва на изкуството, защото изкуствата подражават на природата на нещата.“
„Хората се презират един друг и се ласкаят един друг; искат да се издигнат един над друг и се превиват един пред друг.“
„Помисли в какво състояние на тялото и душата трябва да бъде човек, когато го застигне смъртта; помисли и за краткостта на живота, за безкрайната бездна на миналото и бъдещето време, за слабостта на цялата материя.“
„Виж какви са нещата сами по себе си, като ги разделяш на материя, форма и цел.“
„Когато изглежда, че някой е постъпил зле, кажи си: откъде всъщност знам дали тази постъпка е неправилна?“
„Ако не е правилно, не го прави; ако не е вярно, не го казвай.“
„Винаги върви по краткия път; а краткият път е естественият: затова казвай и прави всичко в съгласие с най-здравия разум.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Always run to the short way; and the short way is the natural: accordingly say and do everything in conformity with the soundest reason.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Не бива да ценим и пляскането на езици, защото похвалата на множеството е пляскане на езици.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Neither must we value the clapping of tongues, for the praise which comes from the many is a clapping of tongues.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Само едно ме тревожи: да не направя нещо, което човешкото устройство не допуска, или по начин, който не допуска, или онова, което не допуска сега.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„One thing only troubles me, lest I should do something which the constitution of man does not allow, or in the way which it does not allow, or what it does not allow now.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Друг може да е по-умел в повалянето на противника си; но не е по-отдаден на общността, нито по-скромен, нито по-добре обучен да посреща всичко случващо се, нито по-снизходителен към грешките на ближните си.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Another may be more expert in casting his opponent; but he is not more social, nor more modest, nor better disciplined to meet all that happens, nor more considerate with respect to the faults of his neighbours.“
Превод: George Long, 1862 г.
„По-скоро ще намериш нещо земно, което не се докосва до нищо земно, отколкото човек, напълно отделен от останалите хора.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Sooner, then, will one find anything earthy which comes in contact with no earthy thing than a man altogether separated from other men.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Няма толкова щастлив човек, че когато умира, край него да няма хора, доволни от онова, което предстои да се случи.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„There is no man so fortunate that there shall not be by him when he is dying some who are pleased with what is going to happen.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Каква сила има човекът да не прави нищо, което Бог не би одобрил, и да приема всичко, което Бог му даде.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„What a power man has to do nothing except what God will approve, and to accept all that God may give him.“
Превод: George Long, 1862 г.
„За онова, което се случва в съгласие с природата, не бива да обвиняваме нито боговете, защото те не вършат нищо лошо нито доброволно, нито неволно, нито хората, защото те вършат зло само неволно.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„With respect to that which happens conformably to nature, we ought to blame neither gods, for they do nothing wrong either voluntarily or involuntarily, nor men, for they do nothing wrong except involuntarily.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Гледай навътре. Вътре е изворът на доброто и той винаги ще блика, ако винаги копаеш.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Look within. Within is the fountain of good, and it will ever bubble up, if thou wilt ever dig.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Съвършенството на нравствения характер е в това: да прекарваш всеки ден като последен и да не бъдеш нито бурно възбуден, нито вял, нито лицемерен.“
„Премахни мнението си и изчезва оплакването: „Навредено ми е.“ Премахни оплакването: „Навредено ми е“, и изчезва вредата.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Take away thy opinion, and then there is taken away the complaint, "I have been harmed." Take away the complaint, "I have been harmed," and the harm is taken away.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Едно нещо тук струва много: да прекараш живота си в истина и справедливост, с благоразположение дори към лъжците и несправедливите хора.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„One thing here is worth a great deal, to pass thy life in truth and justice, with a benevolent disposition even to liars and unjust men.“
Превод: George Long, 1862 г.
„Не пилей остатъка от живота си в мисли за другите, когато не насочваш мислите си към някаква цел от обща полза.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1862 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Do not waste the remainder of thy life in thoughts about others, when thou dost not refer thy thoughts to some object of common utility.“
Превод: George Long, 1862 г.