Епиктет Цитати
„Непросветеният човек обвинява другите за лошото си положение; онзи, който е започнал да се учи, обвинява себе си; а онзи, който е завършил обучението си, не обвинява нито другите, нито себе си.“
„Помни, че те оскърбява не човекът, който те обижда или удря, а мнението ти, че тези неща са оскърбителни. Затова, когато някой те раздразни, знай, че те е раздразнило собственото ти мнение.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Remember that it is not he who reviles you or strikes you, who insults you, but it is your opinion about these things as being insulting. When then a man irritates you, you must know that it is your own opinion which has irritated you.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Положението и отличителната черта на непросветения човек са такива: той никога не очаква полза или вреда от себе си, а от външните неща. Положението и отличителната черта на философа са такива: той очаква всяка полза и всяка вреда от себе си.“
„Някои неща са в наша власт, а други не са.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Of things some are in our power, and others are not.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Нещата в наша власт са по природа свободни, неподвластни на принуда или пречки; а нещата извън нашата власт са слаби, робски, подвластни на принуда и в чужда власт.“
„Хората се тревожат не от случващите се неща, а от мненията си за тях; например смъртта не е нищо страшно, защото иначе би се сторила такава и на Сократ; страшното е мнението, че смъртта е страшна.“
„Затова който иска да бъде свободен, нека нито желае, нито избягва нещо, зависещо от другите; ако не спазва това правило, неизбежно ще бъде роб.“
„Защото твоят дълг е да изиграеш добре дадената ти роля; а изборът на ролята принадлежи на друг.“
„Можеш да бъдеш непобедим, ако не влизаш в нито едно състезание, в което победата не е в твоя власт.“
„Защото ако природата на доброто е в наша власт, в нас няма да има място нито за завист, нито за ревност.“
„И помни, че ако останеш верен на същите принципи, хората, които отначало са ти се присмивали, после ще ти се възхищават; но ако те надвият, ще си навлечеш двойно повече присмех.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And remember that if you abide in the same principles, these men who first ridiculed will afterwards admire you; but if you shall have been overpowered by them, you will bring on yourself double ridicule.“
Превод: George Long, 1877 г.
„А кой може да даде на друг онова, което сам не притежава?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And who can give to another what he has not himself?“
Превод: George Long, 1877 г.
„Ако мога да придобия пари и същевременно да остана скромен, верен и великодушен, покажи ми пътя и ще ги придобия.“
„При всяко действие разгледай какво го предхожда и какво следва от него; и тогава пристъпи към действието.“
„Защото природата е създала различните хора за различни неща.“
„Невъзможно е човек, който смята, че му е нанесена вреда, да се радва на онова, което смята за причина за вредата, както е невъзможно да се радва и на самата вреда.“
„Веднага си определи характер и начин на поведение, към които да се придържаш и когато си сам, и когато се срещаш с хора.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Immediately prescribe some character and some form to yourself, which you shall observe both when you are alone and when you meet with men.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Нека мълчанието бъде общото правило или нека се казва само необходимото, и то с малко думи.“
„Когато отиваш на среща с някого, особено с човек, смятан за високопоставен, представи си какво биха направили Сократ или Зенон при такива обстоятелства и няма да ти е трудно да използваш случая подобаващо.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„When you are going to meet with any person, and particularly one of those who are considered to be in a superior condition, place before yourself what Socrates or Zeno would have done in such circumstances, and you will have no difficulty in making a proper use of the occasion.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Защото ако не е правилно да го правиш, въздържай се; а ако е правилно, защо се боиш от онези, които ще те укоряват несправедливо?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„For if it is not right to do it, avoid doing the thing; but if it is right, why are you afraid of those who shall find fault wrongly?“
Превод: George Long, 1877 г.
„Когато ходиш, както внимаваш да не настъпиш пирон или да не навехнеш крака си, така внимавай да не повредиш собственото си ръководно начало; и ако спазваме това правило при всяко действие, ще го предприемаме по-сигурно.“
„Тези разсъждения са нелогични: по-богат съм от теб, следователно съм по-добър от теб; по-красноречив съм от теб, следователно съм по-добър от теб.“
„И когато някой ти каже, че нищо не знаеш, а ти не се огорчиш, тогава бъди сигурен, че си започнал работата по философията.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And when a man shall say to you that you know nothing, and you are not vexed, then be sure that you have begun the work (of philosophy).“
Превод: George Long, 1877 г.
„И каквото и да казва някой за теб, не му обръщай внимание, защото това не е твоя работа.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And whatever any man shall say about you, do not attend to it; for this is no affair of yours.“
Превод: George Long, 1877 г.
„И ако ти предстои нещо трудно или приятно, славно или безславно, помни, че сега е състезанието, сега са олимпийските игри и те не могат да бъдат отложени; и че от едно поражение и едно отстъпване зависи дали напредъкът ще бъде изгубен или запазен.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And if anything laborious or pleasant or glorious or inglorious be presented to you, remember that now is the contest, now are the Olympic games, and they cannot be deferred; and that it depends on one defeat and one giving way that progress is either lost or maintained.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Болестта е пречка за тялото, но не и за волята, освен ако самата воля не избере това. Куцотата е пречка за крака, но не и за волята.“
„Никога не се наричай философ и не говори много сред непросветените за теоретични положения — философски правила и наставления; а върши онова, което следва от тях. Например на пир не казвай как трябва да се храни човек, а се храни както трябва.“
„Накратко, ако наблюдаваме, ще открием, че човешкото същество не страда от нищо толкова, колкото от неразумното, и обратно — нищо не го привлича толкова, колкото разумното.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„In short, if we observe, we shall find that the animal man is pained by nothing so much as by that which is irrational; and, on the contrary, attracted to nothing so much as to that which is rational.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Нито бикът става бик изведнъж, нито смелият човек — смел; трябва през зимата да се обучаваме за летния поход, а не безразсъдно да се втурваме в онова, което не ни засяга.“
„Ако човек може както трябва да даде съгласието си на учението, че всички сме произлезли от Бога по особен начин и че Бог е баща и на хората, и на боговете, предполагам, че никога не би имал неблагородни или низки мисли за себе си.“
„Ако добродетелта обещава благополучие, спокойствие и щастие, то със сигурност и напредъкът към добродетелта е напредък към всяко от тези неща.“
„От всичко, което съществува или се случва в света, лесно можем да намерим повод да възхвалим провидението, ако притежаваме две качества: способността да виждаме какво е присъщо и какво се случва на всички хора и неща, и благодарен нрав.“
„И защо да се тревожа за нещо, което може да се случи, ако притежавам величие на душата?“
„Аз ще ти покажа, че имаш сили и средства за величие на душата и смелост; а ти ми покажи какви сили имаш да търсиш недостатъци и да отправяш обвинения.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Yet I will show to you that you have powers and means for greatness of soul and manliness: but what powers you have for finding fault and making accusations, do you show me.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Защото каква е целта на разсъждението? Да установи истинните твърдения, да отстрани неверните и да въздържи съгласието си от неясните.“
„Защо още сме лениви, небрежни и мудни и защо търсим предлози да не се трудим и да не сме бдителни в усъвършенстването на разума си?“
„Но мислим за себе си, сякаш сме само стомаси, черва и полови органи; боим се, желаем; ласкаем онези, които могат да ни помогнат в тези неща, и също се боим от тях.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„But we think about ourselves, as if we were only stomachs, and intestines, and shameful parts; we fear, we desire; we flatter those who are able to help us in these matters, and we fear them also.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Затова всичко, което установим, че е едновременно изпълнено с обич и съгласно с разума, уверено обявяваме за правилно и добро.“
„С една дума, нито смъртта, нито изгнанието, нито болката, нито нещо подобно е причина да вършим или да не вършим нещо, а собствените ни мнения и воля (δόγματα).“
„Защото свободен е онзи, на когото всичко се случва според волята му и на когото никой не може да попречи.“
„Нямаше да има никаква стойност да знаем нещо, ако знанието се нагласяше според прищявката на всеки човек.“
„Защото величието на разума не се измерва нито с дължина, нито с височина, а с мисли.“
„Не благодариш ли по-скоро на боговете, че са ти позволили да стоиш над нещата, които не са поставили в твоя власт, и са те направили отговорен само за онези, които са в твоя власт?“
„Но ако си поставен на някое такова високо място, веднага ли ще се превърнеш в тиранин? Няма ли да помниш кой си и над кого властваш?“
„Когато затвориш вратите и вътре стане тъмно, помни никога да не казваш, че си сам, защото не си: Бог е вътре и духът ти пазител е вътре; а каква нужда имат те от светлина, за да видят какво правиш?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„When then you have shut the doors and made darkness within, remember never to say that you are alone, for you are not; but God is within, and your Daemon is within, and what need have they of light to see what you are doing?“
Превод: George Long, 1877 г.
„Може ли някой да ти попречи да дадеш съгласието си на истината? Никой не може.“
„Но ти възразяваш: „Ако поставиш пред мен страха от смъртта, наистина ме принуждаваш.“ Не, принуждава те не онова, което е поставено пред теб, а мнението ти, че е по-добре да направиш това или онова, отколкото да умреш.“
„Но ако най-голямата вреда е лишаването от най-великите неща, а най-великото у всеки човек е волята или изборът такива, каквито трябва да бъдат, и човекът е лишен от тази воля, защо на всичкото отгоре му се гневиш?“
„Не се възхищавай на дрехите си и тогава няма да се гневиш на крадеца.“
„Затова трябва да се упражняваме в малките неща и като започнем от тях, да преминаваме към по-големите.“
„Ако човек има някакво превъзходство или си мисли, че го има, без това да е така, той, ако е непросветен, неизбежно ще се възгордее от него.“
„Защото всъщност благодарим на боговете за нещата, в които поставяме своето благо.“
„Затова главната и първа работа на философа е да изследва представите, да ги различава и да не приема нито една без проверка.“
„Но когато става дума за окаяното ни ръководно начало, ние се прозяваме и спим, небрежно допускаме всяка представа, защото вредата остава незабелязана.“
„Повечето от нас се боят от умъртвяването на тялото и биха измислили всякакви средства да го избегнат, но умъртвяването на душата не ни тревожи.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Most of us are afraid of mortification of the body, and would contrive all means to avoid such a thing, but we care not about the soul's mortification.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Какво чудно има тогава, ако и във философията много истинни неща изглеждат парадоксални на неопитните?“
„Ето началото на философията: човек да осъзнае състоянието на своето ръководно начало; защото, когато знае, че то е слабо, няма да го използва за най-трудните неща.“
„Защото източникът на душевното смущение е този: да желаеш нещо, което не се случва.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„For the origin of perturbation is this, to wish for something, and that this should not happen.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Но човекът купи лампата на тази цена: заради една лампа стана крадец, неверен човек и подобен на див звяр.“
„Тогава и ти, когато не можеш да накараш някого да промени мнението си, бъди уверен, че той е дете, и пляскай с ръце заедно с него; а ако не желаеш да го правиш, мълчи.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Do you also then, when you are not able to make a man change his mind, be assured that he is a child, and clap your hands with him; and if you do not choose to do this, keep silent.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Нима свободата е нещо друго освен възможността да живеем така, както избираме?“
„Ако избереш да бъдеш скромен и верен, кой ще ти забрани да бъдеш такъв?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„If you choose to be modest and faithful, who shall not allow you to be so?“
Превод: George Long, 1877 г.
„Самите неща — материалът — са безразлични; но употребата им не е безразлична.“
„Там, където мога да бъда възпрепятстван и принуден, придобиването на тези неща не е в моя власт, нито е добро или зло; но употребата им е или лоша, или добра и тя е в моя власт.“
„Така скромните постъпки съхраняват скромния човек, а нескромните го разрушават; постъпките на вярност съхраняват верния човек, а противоположните го разрушават.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Thus modest actions preserve the modest man, and immodest actions destroy him and actions of fidelity preserve the faithful man, and the contrary actions destroy him.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Така нещата се проверяват и претеглят, когато правилата са готови. Да философстваш означава да изследваш и утвърждаваш правилата; а после да ги използваш, щом са познати, е дело на мъдър и добър човек.“
„Но ако положиш гнила и разнебитена основа, няма ли жалката ти постройка да рухне толкова по-скоро, колкото повече и по-здрави материали натрупваш върху нея?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„But if you lay a rotten and ruinous foundation, will not your miserable little building fall down the sooner, the more and the stronger are the materials which you shall lay on it?“
Превод: George Long, 1877 г.
„Дай ми човек, който се грижи как ще направи нещо — не за придобиването на нещо, а за собствената си дейност.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Give me a man who cares how he shall do any thing, not for the obtaining of a thing, but who cares about his own energy.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Следователно поради липса на дисциплина винаги добавяме нещо към представата и изобразяваме нещата по-големи, отколкото са.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Consequently through want of discipline we are always adding something to the appearance and representing things to be greater than what they are.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Изобщо, ако искаш да превърнеш нещо в навик, прави го; ако не искаш да го превърнеш в навик, не го прави, а се приучвай да вършиш друго вместо него.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Generally then if you would make any thing a habit, do it; if you would not make it a habit, do not do it, but accustom yourself to do something else in place of it.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Премахни страха от смъртта и си представи колкото искаш гръмотевици и светкавици: тогава ще узнаеш какъв покой и каква ведрост има в ръководното начало.“
„Имам ли съзнанието, което трябва да има човек, който нищо не знае — че нищо не знам?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Have I the consciousness, which a man who knows nothing ought to have, that I know nothing?“
Превод: George Long, 1877 г.
„Защото по правило — не се заблуждавай — всяко живо същество е привързано най-силно към собствения си интерес.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„For universally, be not deceived, every animal is attached to nothing so much as to its own interest.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Защото ръководното начало на лошия човек не заслужава доверие: то е несигурно, няма устойчиво правило, което да го направлява, и в различни моменти е завладявано от различни представи.“
„Всяка грешка съдържа противоречие: понеже грешащият не желае да греши, а да е прав, ясно е, че не прави онова, което желае.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Every error comprehends contradiction: for since he who errs does not wish to err, but to be right, it is plain that he does not do what he wishes.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Душата е като съд с вода. Представите са като светлинния лъч, който пада върху водата. Когато водата се раздвижи, изглежда, че и лъчът се движи, но той не се движи.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Such as is a dish of water, such is the soul. Such as is the ray of light which falls on the water, such are the appearances. When the water is moved, the ray also seems to be moved, yet it is not moved.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Управлявай ни като разумни същества: покажи ни какво е полезно за нас и ще го следваме; покажи ни какво е безполезно и ще се отвърнем от него.“
„Нека се изследваме взаимно: ако имам някое погрешно мнение, отстрани го; ако ти имаш такова, покажи го.“
„Съдовете ти са от злато, но словото ти, мненията ти, съгласията ти, стремежите ти и желанията ти са от глина.“
„Не всичко трудно и опасно е подходящо за упражнение; подходящо е онова, което помага да осъществим поставената пред нас задача.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Every thing which is difficult and dangerous is not suitable for practice; but that is suitable which conduces to the working out of that which is proposed to us.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Ако си раздразнителен, човече, упражнявай се да понасяш обидите и да не се огорчаваш, когато се отнасят с теб без уважение.“
„Но все пак човек трябва донякъде да е подготвен и за това — да бъде сам, — за да може да си бъде достатъчен и сам да си бъде другар.“
„Трябва да изкорениш у хората тези две неща: надменността — гордостта — и недоверието. Надменността е мнението, че нищо не ти липсва, че в нищо не си недостатъчен; а недоверието е мнението, че не можеш да бъдеш щастлив, когато те обкръжават толкова много обстоятелства.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„You must root out of men these two things, arrogance (pride) and distrust. Arrogance then is the opinion that you want nothing (are deficient in nothing): but distrust is the opinion that you cannot be happy when so many circumstances surround you.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Престанете, заклевам ви в боговете, да се възхищавате на материалните неща. Престанете да се превръщате в роби — първо на нещата, а после заради тях и на онези, които могат да ги дават или отнемат.“
„Каквото и да ми дадеш, ще го направя щастливо, благополучно, почитано — нещо, към което човек би се стремил.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Whatever you shall give me, I will make it happy, fortunate, honoured, a thing which a man shall seek.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Дърводелецът не идва да каже: слушайте ме как говоря за дърводелското изкуство; а поема да построи къща, построява я и доказва, че владее изкуството.“
„Защото всичко, което правим, ако не го насочваме към някаква цел, ще го правим напразно; а ако го насочваме към погрешна цел, ще пропуснем мишената.“
„Защото кой е добър, ако не знае кой е? И кой знае какво е, ако забравя, че създадените неща са тленни и че не е възможно едно човешко същество винаги да бъде с друго?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„For who is good if he knows not who he is? and who knows what he is, if he forgets that things which have been made are perishable, and that it is not possible for one human being to be with another always?“
Превод: George Long, 1877 г.
„Не знаеш ли, че добрият човек не върши нищо за показ, а за да постъпи правилно?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Know you not that a good man does nothing for the sake of appearance, but for the sake of doing right?“
Превод: George Long, 1877 г.
„Тогава избери дали ще бъдеш пияница и приятен на старите си другари, или трезвен човек и неприятен за тях.“
„Но ако четенето не ти осигурява щастлив и спокоен живот, каква е ползата от него?“
„Ако си като вълк, трябва да хапеш в отговор и да хвърляш още камъни. Но ако се замисляш какво подобава на човека, прегледай запасите си, виж с какви способности си дошъл на света.“
„И кой е живял с теб толкова дълго, колкото ти със себе си? И кой има такава сила да те убеди, каквато ти имаш да убедиш себе си? И кой ти е по-благоразположен и по-близък от самия теб?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And who has lived so long with you as you with yourself? and who has so much power of convincing you as you have of convincing yourself; and who is better disposed and nearer to you than you are to yourself?“
Превод: George Long, 1877 г.
„Първо се стреми да остане неизвестно какъв си: бъди философ за себе си — или философствай за себе си — известно време.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„First strive that it be not known what you are: be a philosopher to yourself (or, philosophize to yourself) a short time.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Бори се със себе си, върни се към почтеността, към скромността, към свободата.“
„И сега мисли, че собственото ти тяло ти е поверено като кон: мий го, избърсвай го, грижи се никой да не се отвръща от него и никой да не се отдръпва, за да го избегне.“
„Има ли изключена част от живота, до която вниманието не достига? Нима ще направиш нещо в живота по-лошо, ако внимаваш, и по-добре, ако изобщо не внимаваш?“
„Но ако наистина ми вярваш, ясно е, че ми вярваш, защото съм верен и скромен, а не защото съм ти разказал личните си дела.“
„Но аз съм разумно същество и трябва да възхвалявам Бога: това е моята работа; върша я и няма да напусна този пост, докато ми е позволено да го държа; и ви призовавам да се присъедините към същата песен.“
„Добре е да познаваш собствената си подготовка и сила, за да можеш в нещата, за които не си подготвен, да мълчиш и да не се огорчаваш, ако другите имат предимство пред теб.“
„Съдийското кресло и затворът са места — едното високо, другото ниско; но волята може да остане еднаква, ако избереш да я запазиш еднаква и на двете.“
„Ако трябва да се изложа на опасност за приятел и ако дългът ми е дори да умра за него, каква нужда имам тогава от гадаене?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„If then I must expose myself to danger for a friend, and if it is my duty even to die for him, what need have I then for divination?“
Превод: George Long, 1877 г.
„Това беше първата и главна отличителна черта на Сократ: никога да не се дразни в спор, никога да не изрича нищо ругателно или оскърбително, а да търпи ругаещите и да слага край на разпрата.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Now this was the first and chief peculiarity of Socrates, never to be irritated in argument, never to utter any thing abusive, any thing insulting, but to bear with abusive persons and to put an end to the quarrel.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Когато видя разтревожен човек, си казвам: какво иска този човек? Ако не искаше нещо, което не е в негова власт, как би могъл да се тревожи?“
„Положил ли си усилия да научиш какво е добър човек и какво е лош човек и как човек става единият или другият?“
„И тогава, ако искаш да бъдеш красив, младежо, труди се за това: да придобиеш човешко съвършенство.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And do you then, if you wish to be beautiful, young man, labour at this, the acquisition of human excellence.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Ти си човешко същество; а това е смъртно същество, което притежава способността разумно да си служи с представите.“
„Защото човекът не се показва с пръст като камък или парче дърво; но когато някой покаже принципите на човека, тогава го показва като човек.“
„Но пред хората не искай повече, отколкото ти се полага, и не се опитвай да присвояваш онова, което принадлежи на всички.“
„Защото желая болестта или смъртта да ме изненадат, когато се грижа единствено за собствената си воля, за да бъда свободен от смущение, свободен от пречки, свободен от принуда и в състояние на свобода.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„For I wish to be surprised by disease or death when I am looking after nothing else than my own will, that I may be free from perturbation, that I may be free from hindrance, free from compulsion, and in a state of liberty.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Затова не смесвай различните неща и не очаквай, докато се трудиш върху едно, да напредваш в друго.“
„Както се упражняваме срещу софистични въпроси, така трябва ежедневно да се упражняваме срещу представите, защото и те ни поставят въпроси.“
„Сега трябва да си кажеш: материалът, върху който работя, е моето разбиране, както дървото е за дърводелеца, а кожите — за обущаря; и моята работа е правилната употреба на представите.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Now (you should say), to me the matter to work on is my understanding, as wood is to the carpenter, as hides to the shoemaker; and my business is the right use of appearances.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Но преди всичко ръководното начало на киника трябва да бъде по-чисто от слънцето; ако не е, той неизбежно е хитър негодник и безпринципен човек, защото ще укорява другите, докато сам е оплетен в някакъв порок.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„But before all the Cynic's ruling faculty must be purer than the sun; and if it is not, he must necessarily be a cunning knave and a fellow of no principle, since while he himself is entangled in some vice he will reprove others.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Нима е срамно за теб онова, което не е твоя постъпка, на което не си причината, което ти е дошло случайно, като главоболие или треска?“
„Хората държат опитомени лъвове затворени и ги хранят, а някои ги водят със себе си; и кой ще каже, че този лъв е свободен? Не е ли вярно, че колкото по-удобно живее, толкова повече е в робско положение?“
„Защото никой не се бои от самия цезар, а се бои от смъртта, изгнанието, отнемането на имуществото, затвора и позора.“
„Възможно ли е онзи, който желае нещо, зависещо от другите, да бъде свободен от пречки?“
„Защото страхът идва от онова, което очакваш, а скръбта — от онова, което е налице.“
„Защото и добрият актьор запазва образа си по-добре, като спре, когато трябва, отколкото ако продължи да играе след подходящото време.“
„Не превръщай това в трагично зрелище, а говори за него както е: дошло е време материята на тялото да се разложи на нещата, от които е била съставена.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Make no tragedy show of the thing, but speak of it as it is: it is now time for the matter (of the body) to be resolved into the things out of which it was composed.“
Превод: George Long, 1877 г.
„Щом нито се боя от нещо, което тиранинът може да ми причини, нито желая нещо, което може да ми даде, защо още гледам с удивление и възхищение?“
„Но ако съдът, в който се е готвело месото ти, се счупи, трябва ли да умреш от глад, защото нямаш съда, с който си свикнал?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1877 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„But if the pot, in which your meat was cooked, should be broken, must you die of hunger, because you have not the pot which you are accustomed to?“
Превод: George Long, 1877 г.
„Защото свободата се постига не с изпълняването на човешките желания, а с премахването на желанието.“
„Трудностите показват характера на хората. Затова, когато те връхлети тежко изпитание, помни, че си като неопитен младеж, с когото Бог, неговият наставник, се бори.“
„Коя е първата работа на философа? Да отхвърли самонадеяността: защото е невъзможно човек да започне да учи онова, което смята, че знае.“
„Нищо велико не възниква изведнъж, както не възникват изведнъж грозд или смокиня. Ако сега ми кажеш: „Искам смокиня“, ще отговоря, че е нужно време. Нека първо цъфне, после да даде плод и тогава да узрее.“
„Защото страшни са не смъртта или болката, а страхът от болка или смърт.“
„Всеки навик и всяка способност се утвърждават и укрепват от съответните действия: способността да ходиш — с ходене, да тичаш — с тичане. Ако искаш да умееш да четеш, чети; ако искаш да умееш да пишеш, пиши.“
„Трябва да използваме по най-добрия начин нещата, които са в наша власт, а останалото да приемаме така, както природата го дава.“
„Където и да отида, ще ми бъде добре: защото и тук не мястото ми носеше благополучие, а преценките ми; тях ще отнеса със себе си, защото никой не може да ми ги отнеме.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Wherever I go, it will be well with me: for even here it was not the place that made me well off, but my judgements, and these I shall carry away with me, for no one can rob me of them.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Когато ти донесат тревожна вест, помни това: новината не може да засегне нищо в областта на волята.“
„Защото не съм безсмъртен, а човек, част от вселената, както часът е част от деня. Като часа трябва да бъда тук и като час да отмина.“
„Пази се от едно, човече: гледай на каква цена продаваш волята си. Дори да не направиш нищо друго, не продавай волята си евтино.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Of one thing beware, O man; see what is the price at which you sell your will. If you do nothing else, do not sell your will cheap.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Никой човек не е господар на друг човек; негови господари са само смъртта и животът, удоволствието и болката.“
„Както лошите актьори не могат да пеят сами, а само в голяма трупа, така някои хора не могат да вървят сами. Човече, ако струваш нещо, трябва да вървиш сам, да разговаряш със себе си и да не се криеш в хора.“
„Какво тогава би искал да вършиш, когато смъртта те завари? Аз бих искал да ме завари зает с някакво човечно дело, каквото и да е то — нещо благородно, благотворно, допринасящо за общото благо.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„What then would you have death find you doing? For my part I would be found busy with some humane task, whatever it be—something noble, beneficent, advancing the common weal.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Ако тогава искаш да не си склонен към гняв, не подхранвай навика да се гневиш, не добавяй гориво в огъня. Като начало мълчи и брой дните, в които не си се гневил.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„If, then, you wish not to be choleric, do not feed the angry habit, do not add fuel to the fire. To begin with, keep quiet, and count the days when you were not angry.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Заминаването в чужбина е малка промяна; смъртта е по-голяма промяна — от онова, което сега съществува, не към несъществуващото, а към онова, което сега не съществува.“
„Покажи ми човек, който е болен и все пак щастлив, в опасност и все пак щастлив, умиращ и все пак щастлив, в изгнание и щастлив, опозорен и щастлив.“
„Първо си кажи какъв човек искаш да бъдеш; когато решиш това, постъпвай според него във всичко, което правиш.“
„Когато отпуснеш вниманието си за малко, не си въобразявай, че ще го възстановиш, където пожелаеш; добре помни, че днешната ти грешка неизбежно ще те постави в по-лошо положение при други случаи.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„When you relax your attention for a little, do not imagine that you will recover it wherever you wish, but bear this well in mind, that your error of to-day must of necessity put you in a worse position for other occasions.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Защото къде другаде е приятелството, ако не там, където има вярност и чест, където хората дават и приемат доброто и нищо друго?“
„Каква полза получава спортистът от човека, който се бори с него? Най-голямата. Така и онзи, който ме обижда, ми помага да се подготвя за състезанието: учи ме да бъда търпелив, безстрастен и кротък.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Why, what good does the athlete get from the man who wrestles with him? The greatest. So my reviler helps to train me for the contest: he trains me to be patient, dispassionate, gentle.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Нещастни човече, не ти ли стига онова, което виждаш всеки ден? Можеш ли да видиш нещо по-добро или по-велико от слънцето, луната, звездите, цялата земя и океана?“
„Ще оковеш крака ми — да; но волята ми — не, дори Зевс не може да я победи.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„My leg you will chain—yes, but my will—no, not even Zeus can conquer that.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Няма ли тогава да гледаш шествието и празничното събрание, докато ти е дадено, а после, когато Бог те изведе, да си тръгнеш с поклон пред Него и благодарност за онова, което си чул и видял?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Will you not then look at the pageant and the festal gathering as long as it is given you, and then, when God leads you forth, go away with an obeisance to Him and thanksgiving for what you have heard and seen?“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Помни, че не само желанието за пост и богатство прави хората унизени и подчинени на другите, но и желанието за спокойствие, свободно време, пътуване и учение.“
„Ако изгубиш умението си по граматика или музика, би сметнал загубата за вреда; а ако ще изгубиш честта, достойнството и кротостта си, нима смяташ това за нищо?“
„Философската школа, господа, е лекарски кабинет. Трябва да излизате от нея с болка, а не с удоволствие.“
„Човекът, който често общува с други хора — за разговор, за пир с вино или изобщо за компания, — неизбежно или сам става като тях, или ги превръща в подобни на себе си.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„The man who mixes with other people a good deal either for talk or for a wine-party or generally for social purposes, must needs either grow like them himself or convert them to his likeness.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Няма ли първо да положиш тази основа: да провериш решението си и да видиш дали е здраво или нездраво, и чак после да изградиш върху него твърдостта и непоколебимата си решимост?“
„Добрият и благороден човек не се кара с никого и доколкото може, не позволява и на другите да се карат.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„The good and noble man does not contend with any one, and to the best of his power does not suffer others to contend.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Не е ли по-добре да имаш самоуважение, отколкото да си богат?“
„Възможно ли е напълно да избегнеш грешките? Не, невъзможно е; но е възможно непрестанно да насочваш ума си към избягването им.“
„А ние се тревожим за телцето си, за малкото си имущество, за онова, което ще помисли цезарят, но изобщо не се тревожим за онова, което е вътре в нас.“
„В теоретичните разсъждения е лесно да изпитваш и опровергаваш невежия, но в действителния живот хората не се подлагат на проверка и мразим онзи, който ни изследва и разобличава.“
„Но истинският водач, когато намери заблуден човек, го отвежда на правилния път, вместо да го изостави с подигравка или обида.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„But the true guide, when he finds a man wandering, leads him to the right road, instead of leaving him with a gibe or an insult.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Човек може истински да срещне друг човек само когато разбере убежденията му и на свой ред му покаже собствените си.“
„Когато видиш друг на висок пост, противопостави на неговия пост това, че ти нямаш нужда от пост; когато видиш друг богат, погледни какво имаш ти вместо богатство.“
„Няма ли тогава да оставиш другите на мира и да станеш сам свой учител и ученик?“
„Всяко изкуство, когато се преподава, е досадно за онзи, който няма умение и опит в него.“
„Не искай събитията да стават според волята ти, а нека волята ти бъде те да стават така, както стават, и ще имаш спокойствие.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Ask not that events should happen as you will, but let your will be that events should happen as they do, and you shall have peace.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Затова се упражнявай да посрещаш всяка сурова представа с думите: „Ти си само представа и съвсем не си онова, което изглеждаш.““
„Ако обичаш една кана, казвай, че обичаш кана; тогава няма да се смутиш, ако се счупи. Ако целуваш детето си или жена си, казвай си, че целуваш човешко същество, защото тогава, ако смъртта го порази, няма да се смутиш.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„If you are fond of a jug, say you are fond of a jug; then you will not be disturbed if it be broken. If you kiss your child or your wife, say to yourself that you are kissing a human being, for then if death strikes it you will not be disturbed.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Никога не казвай за нещо: „Изгубих го“, а казвай: „Върнах го.“ Умряло ли е детето ти? Било е върнато.“
„Всяко нещо има две дръжки: едната позволява да го носиш, другата — не.“
„Помни, че си актьор в пиеса, чийто вид избира Драматургът: ако я иска кратка, тя е кратка; ако я иска дълга, тя е дълга.“
„Ако някой ти каже, че еди-кой си говори лошо за теб, не се защитавай срещу думите му, а отговори: „Той не знае другите ми недостатъци, иначе нямаше да спомене само тези.““
„Когато някой говори или постъпва зле с теб, помни, че го прави или казва, защото смята, че това му подобава. Не е възможно той да следва онова, което на теб ти се струва добро, а само онова, което на него му се струва добро.“
„Когато си представяш някакво удоволствие, внимавай то да не те увлече, както другите представи. Изчакай малко, дай си пауза. После помни две неща: колко дълго ще се наслаждаваш на удоволствието и колко дълго след това ще се разкайваш и ще се укоряваш.“
„Затова първо се стреми да не позволяваш на представите си да те увличат. Защото, щом спечелиш време и отлагаш, ще ти бъде по-лесно да се владееш.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Wherefore make it your first endeavour not to let your impressions carry you away. For if once you gain time and delay, you will find it easier to control yourself.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Ако някога се отклониш към външните неща, така че да пожелаеш да угодиш на друг, знай, че си изгубил житейския си замисъл.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„If it ever happen to you to be diverted to things outside, so that you desire to please another, know that you have lost your life's plan.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Ако искаш да напредваш, трябва да се примириш с това във външните дела да изглеждаш глупак и наивник; не желай хората да смятат, че знаеш нещо, и ако някой те смята за важен човек, бъди подозрителен към себе си.“
„Трябва да бъдеш един човек — добър или лош; трябва да развиваш или ръководното си начало, или външните си дадености; трябва да изучаваш или вътрешния си човек, или външните неща.“
„Тялото на всеки човек е мярката за имуществото му, както стъпалото е мярката за обувката. Ако се придържаш към тази граница, ще запазиш правилната мярка; ако я прекрачиш, накрая неизбежно ще бъдеш повлечен в пропаст.“
„Ако човек се мие бързо, не казвай, че се мие лошо, а че се мие бързо. Ако човек пие много вино, не казвай, че пие лошо, а че пие много. Защото, докато не установиш каква преценка го подтиква, откъде знаеш, че постъпва лошо?“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„If a man wash quickly, do not say that he washes badly, but that he washes quickly. If a man drink much wine, do not say that he drinks badly, but that he drinks much. For till you have decided what judgement prompts him, how do you know that he acts badly?“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Разлята ли е капката ти масло? Открадната ли е глътката ти вино? Кажи си: „Това е цената за свободата от страсти, това е цената на спокойния ум.““
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Is your drop of oil spilt? Is your sup of wine stolen? Say to yourself, 'This is the price paid for freedom from passion, this is the price of a quiet mind.'“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Ако се опитваш да играеш роля над силите си, не само се опозоряваш в нея, но и пренебрегваш ролята, която би могъл да изпълниш успешно.“
„Белег на тъп ум е да се задържаш върху грижите за тялото, да удължаваш упражненията, храненето, пиенето и другите телесни дейности. Те трябва да се вършат като второстепенни неща; цялото ти внимание трябва да бъде насочено към ума.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„It is a sign of a dull mind to dwell upon the cares of the body, to prolong exercise, eating, drinking, and other bodily functions. These things are to be done by the way; all your attention must be given to the mind.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Когато възприемеш простия живот, не се гордей с него; ако пиеш само вода, не казвай при всеки случай: „Аз пия само вода.“ И ако някога искаш да се упражняваш усилено, запази го за себе си и не го превръщай в показност.“
„Когато нещо ти се случи, винаги помни да се обърнеш към себе си и да попиташ с каква способност разполагаш, за да се справиш с него.“
„Когато отиваш да посетиш някой големец, подготви ума си с мисълта, че няма да го намериш, че няма да те пуснат, че вратите ще се затръшнат пред лицето ти и че той няма да ти обърне внимание.“
„В разговор избягвай честото и прекомерно споменаване на собствените си дела и приключения; защото другите не изпитват същото удоволствие да слушат какво ти се е случило, каквото ти изпитваш, когато разказваш приключенията си.“
„А кое всъщност предпочиташ: пари или верен, скромен приятел?“
„Ден след ден дръж пред очите си смъртта, изгнанието и всичко, което изглежда страшно, но най-вече смъртта; тогава никога няма да насочваш мислите си към низкото и никога няма да желаеш нещо без мярка.“
„И ако още не си Сократ, все пак трябва да живееш като човек, който би искал да бъде Сократ.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And if you are not yet Socrates, yet ought you to live as one who would wish to be a Socrates.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Когато си сам, трябва да го наричаш покой и свобода и да се смяташ за равен на боговете; когато си сред много хора, не бива да го наричаш тълпа, сбирщина или досада, а празник и тържество, и така да приемаш всичко с доволен дух.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Why, when you are alone you ought to call it peace and freedom and consider yourself the equal of the gods; when you are in a large company you should not call it a crowd or a mob or a nuisance, but a high-day and a festival, and so accept all things in a spirit of content.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Ако не е вероятно благото на охлюва да е в черупката, вероятно ли е благото на човека да е в тялото му?“
„Както съжаляваме слепите и куците, така трябва да съжаляваме онези, чиито най-висши ръководни способности са ослепени и осакатени.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„As we pity the blind and the lame, so should we pity those who are blinded and lamed in their most sovereign faculties.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Ако не си научил урока си, за да го покажеш в действие, за какво си го научил?“
„Защото щом веднъж позволиш на външните неща да господстват над онова, което е твое, по-добре стани роб и приключи с това.“
„Трудно е да съчетаеш и обединиш тези качества — усърдието на човека, който се посвещава на материалните неща, и постоянството на онзи, който ги пренебрегва, — но не е невъзможно.“
„Правя само онова, което е в моя власт: ако трябва да се удавя, се давя без страх, без викове и без да обвинявам небето, защото знам, че роденото трябва и да загине.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„I do only what lies in my power, drowning, if drown I must, without fear, not crying out or accusing heaven, for I know that what is born must needs also perish.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Можем ли тогава да заключим, че и в областта на поведението не е достатъчно само да желаеш да станеш добър, а трябва да научиш определени неща?“
„Но дали е по-добре да говориш или да мълчиш, да говориш по този или онзи начин и дали това е подобаващо или неподобаващо — с една дума, да определиш повода и употребата на всяко изказване, — всичко това са въпроси само за една способност: волята.“
„Научи се да понасяш присмеха, огледай се, изследвай себе си, за да узнаеш кой си.“
„Човече, първо обмисли какво предприемаш; после прецени собствените си сили и какво можеш да понесеш.“
„Може ли някой да бъде изпратен в изгнание отвъд вселената? Не може. Където и да отида, там са слънцето, луната, звездите, сънищата, предзнаменованията и разговорът с боговете.“
„И още: когато въображението ти, което не е под твой контрол, се впие дълбоко в душата ти, бори се с него чрез разума си, надвий го, не му позволявай да укрепне или да пристъпи към следващата стъпка, извиквайки каквито образи пожелае.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„And further, when your imagination (which is not in your control) bites deep into your soul, struggle against it with your reason, fight it down, suffer it not to grow strong nor to advance the next step, calling up at pleasure what pictures it will.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Бъди буден тогава и наблюдавай представите си: повереното ти не е дреболия, а самоуважение, чест, постоянство, спокоен ум, недокоснат от скръб, страх или смут — с една дума, свобода.“
Изкуствен интелект преработи този превод от 1916 г. на съвременен английски. Променен е само изказът: всяка преработка е сверена с оригинала, за да се запази точният смисъл.
„Keep awake then and watch your impressions: it is no trifle you have in keeping, but self-respect, honour, constancy, a quiet mind, untouched by distress, or fear, or agitation--in a word, freedom.“
Превод: P. E. Matheson, 1916 г.
„Затова не мога да нарека човек трудолюбив, ако ми кажат само, че чете или пише — не, дори да добавят: „Той работи цяла нощ“, — освен ако не знам за какво се труди.“
„Никога не трябва да хвалиш или укоряваш хората за безразлични качества, а за преценките им.“
„И така, нечистотата на душата се състои в лоши преценки, а пречистването — в създаването на правилни преценки в нея; чиста е душата, която има правилни преценки, защото само това я предпазва от объркване и замърсяване в действията ѝ.“
„Помни, че в живота трябва да се държиш като на пир. Подават ястие и то стига до теб; протегни ръка и го вземи учтиво. Минава покрай теб; не го спирай.“