Stoiq
Изтегли

Епиктет Цитати

„Непросветеният човек обвинява другите за лошото си положение; онзи, който е започнал да се учи, обвинява себе си; а онзи, който е завършил обучението си, не обвинява нито другите, нито себе си.“
„Помни, че те оскърбява не човекът, който те обижда или удря, а мнението ти, че тези неща са оскърбителни. Затова, когато някой те раздразни, знай, че те е раздразнило собственото ти мнение.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 20)
„Положението и отличителната черта на непросветения човек са такива: той никога не очаква полза или вреда от себе си, а от външните неща. Положението и отличителната черта на философа са такива: той очаква всяка полза и всяка вреда от себе си.“
„Някои неща са в наша власт, а други не са.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 1)
„Нещата в наша власт са по природа свободни, неподвластни на принуда или пречки; а нещата извън нашата власт са слаби, робски, подвластни на принуда и в чужда власт.“
„Хората се тревожат не от случващите се неща, а от мненията си за тях; например смъртта не е нищо страшно, защото иначе би се сторила такава и на Сократ; страшното е мнението, че смъртта е страшна.“
„Затова който иска да бъде свободен, нека нито желае, нито избягва нещо, зависещо от другите; ако не спазва това правило, неизбежно ще бъде роб.“
„Защото твоят дълг е да изиграеш добре дадената ти роля; а изборът на ролята принадлежи на друг.“
„Можеш да бъдеш непобедим, ако не влизаш в нито едно състезание, в което победата не е в твоя власт.“
„Защото ако природата на доброто е в наша власт, в нас няма да има място нито за завист, нито за ревност.“
„И помни, че ако останеш верен на същите принципи, хората, които отначало са ти се присмивали, после ще ти се възхищават; но ако те надвият, ще си навлечеш двойно повече присмех.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 22)
„А кой може да даде на друг онова, което сам не притежава?“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 24)
„Ако мога да придобия пари и същевременно да остана скромен, верен и великодушен, покажи ми пътя и ще ги придобия.“
„При всяко действие разгледай какво го предхожда и какво следва от него; и тогава пристъпи към действието.“
„Защото природата е създала различните хора за различни неща.“
„Невъзможно е човек, който смята, че му е нанесена вреда, да се радва на онова, което смята за причина за вредата, както е невъзможно да се радва и на самата вреда.“
„Веднага си определи характер и начин на поведение, към които да се придържаш и когато си сам, и когато се срещаш с хора.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 33)
„Нека мълчанието бъде общото правило или нека се казва само необходимото, и то с малко думи.“
„Когато отиваш на среща с някого, особено с човек, смятан за високопоставен, представи си какво биха направили Сократ или Зенон при такива обстоятелства и няма да ти е трудно да използваш случая подобаващо.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 33)
„Защото ако не е правилно да го правиш, въздържай се; а ако е правилно, защо се боиш от онези, които ще те укоряват несправедливо?“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 35)
„Когато ходиш, както внимаваш да не настъпиш пирон или да не навехнеш крака си, така внимавай да не повредиш собственото си ръководно начало; и ако спазваме това правило при всяко действие, ще го предприемаме по-сигурно.“
„Тези разсъждения са нелогични: по-богат съм от теб, следователно съм по-добър от теб; по-красноречив съм от теб, следователно съм по-добър от теб.“
„И когато някой ти каже, че нищо не знаеш, а ти не се огорчиш, тогава бъди сигурен, че си започнал работата по философията.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 46)
„И каквото и да казва някой за теб, не му обръщай внимание, защото това не е твоя работа.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 50)
„И ако ти предстои нещо трудно или приятно, славно или безславно, помни, че сега е състезанието, сега са олимпийските игри и те не могат да бъдат отложени; и че от едно поражение и едно отстъпване зависи дали напредъкът ще бъде изгубен или запазен.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 50)
„Болестта е пречка за тялото, но не и за волята, освен ако самата воля не избере това. Куцотата е пречка за крака, но не и за волята.“
„Никога не се наричай философ и не говори много сред непросветените за теоретични положения — философски правила и наставления; а върши онова, което следва от тях. Например на пир не казвай как трябва да се храни човек, а се храни както трябва.“
„Накратко, ако наблюдаваме, ще открием, че човешкото същество не страда от нищо толкова, колкото от неразумното, и обратно — нищо не го привлича толкова, колкото разумното.“
― ЕпиктетБеседи (книга I, глава 2)
„Нито бикът става бик изведнъж, нито смелият човек — смел; трябва през зимата да се обучаваме за летния поход, а не безразсъдно да се втурваме в онова, което не ни засяга.“
„Ако човек може както трябва да даде съгласието си на учението, че всички сме произлезли от Бога по особен начин и че Бог е баща и на хората, и на боговете, предполагам, че никога не би имал неблагородни или низки мисли за себе си.“
„Ако добродетелта обещава благополучие, спокойствие и щастие, то със сигурност и напредъкът към добродетелта е напредък към всяко от тези неща.“
„От всичко, което съществува или се случва в света, лесно можем да намерим повод да възхвалим провидението, ако притежаваме две качества: способността да виждаме какво е присъщо и какво се случва на всички хора и неща, и благодарен нрав.“
„И защо да се тревожа за нещо, което може да се случи, ако притежавам величие на душата?“
„Аз ще ти покажа, че имаш сили и средства за величие на душата и смелост; а ти ми покажи какви сили имаш да търсиш недостатъци и да отправяш обвинения.“
― ЕпиктетБеседи (книга I, глава 6)
„Защото каква е целта на разсъждението? Да установи истинните твърдения, да отстрани неверните и да въздържи съгласието си от неясните.“
„Защо още сме лениви, небрежни и мудни и защо търсим предлози да не се трудим и да не сме бдителни в усъвършенстването на разума си?“
„Но мислим за себе си, сякаш сме само стомаси, черва и полови органи; боим се, желаем; ласкаем онези, които могат да ни помогнат в тези неща, и също се боим от тях.“
― ЕпиктетБеседи (книга I, глава 9)
„Затова всичко, което установим, че е едновременно изпълнено с обич и съгласно с разума, уверено обявяваме за правилно и добро.“
„С една дума, нито смъртта, нито изгнанието, нито болката, нито нещо подобно е причина да вършим или да не вършим нещо, а собствените ни мнения и воля (δόγματα).“
„Защото свободен е онзи, на когото всичко се случва според волята му и на когото никой не може да попречи.“
„Нямаше да има никаква стойност да знаем нещо, ако знанието се нагласяше според прищявката на всеки човек.“
„Където човек е против волята си, там е в затвор.“
„Защото величието на разума не се измерва нито с дължина, нито с височина, а с мисли.“
„Не благодариш ли по-скоро на боговете, че са ти позволили да стоиш над нещата, които не са поставили в твоя власт, и са те направили отговорен само за онези, които са в твоя власт?“
„Но ако си поставен на някое такова високо място, веднага ли ще се превърнеш в тиранин? Няма ли да помниш кой си и над кого властваш?“
„Когато затвориш вратите и вътре стане тъмно, помни никога да не казваш, че си сам, защото не си: Бог е вътре и духът ти пазител е вътре; а каква нужда имат те от светлина, за да видят какво правиш?“
― ЕпиктетБеседи (книга I, глава 14)
„Може ли някой да ти попречи да дадеш съгласието си на истината? Никой не може.“
„Но ти възразяваш: „Ако поставиш пред мен страха от смъртта, наистина ме принуждаваш.“ Не, принуждава те не онова, което е поставено пред теб, а мнението ти, че е по-добре да направиш това или онова, отколкото да умреш.“
„Но ако най-голямата вреда е лишаването от най-великите неща, а най-великото у всеки човек е волята или изборът такива, каквито трябва да бъдат, и човекът е лишен от тази воля, защо на всичкото отгоре му се гневиш?“
„Не се възхищавай на дрехите си и тогава няма да се гневиш на крадеца.“
„Затова трябва да се упражняваме в малките неща и като започнем от тях, да преминаваме към по-големите.“
„Ако човек има някакво превъзходство или си мисли, че го има, без това да е така, той, ако е непросветен, неизбежно ще се възгордее от него.“
„Защото всъщност благодарим на боговете за нещата, в които поставяме своето благо.“
„Затова главната и първа работа на философа е да изследва представите, да ги различава и да не приема нито една без проверка.“
„Но когато става дума за окаяното ни ръководно начало, ние се прозяваме и спим, небрежно допускаме всяка представа, защото вредата остава незабелязана.“
„Повечето от нас се боят от умъртвяването на тялото и биха измислили всякакви средства да го избегнат, но умъртвяването на душата не ни тревожи.“
― ЕпиктетБеседи (книга I, глава 5)
„Какво чудно има тогава, ако и във философията много истинни неща изглеждат парадоксални на неопитните?“
„Ето началото на философията: човек да осъзнае състоянието на своето ръководно начало; защото, когато знае, че то е слабо, няма да го използва за най-трудните неща.“
„Защото източникът на душевното смущение е този: да желаеш нещо, което не се случва.“
― ЕпиктетБеседи (книга I, глава 27)
„Но човекът купи лампата на тази цена: заради една лампа стана крадец, неверен човек и подобен на див звяр.“
„Тогава и ти, когато не можеш да накараш някого да промени мнението си, бъди уверен, че той е дете, и пляскай с ръце заедно с него; а ако не желаеш да го правиш, мълчи.“
― ЕпиктетБеседи (книга I, глава 29)
„Нима свободата е нещо друго освен възможността да живеем така, както избираме?“
„Ако избереш да бъдеш скромен и верен, кой ще ти забрани да бъдеш такъв?“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 2)
„Самите неща — материалът — са безразлични; но употребата им не е безразлична.“
„Там, където мога да бъда възпрепятстван и принуден, придобиването на тези неща не е в моя власт, нито е добро или зло; но употребата им е или лоша, или добра и тя е в моя власт.“
„Така скромните постъпки съхраняват скромния човек, а нескромните го разрушават; постъпките на вярност съхраняват верния човек, а противоположните го разрушават.“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 9)
„Така нещата се проверяват и претеглят, когато правилата са готови. Да философстваш означава да изследваш и утвърждаваш правилата; а после да ги използваш, щом са познати, е дело на мъдър и добър човек.“
„Но ако положиш гнила и разнебитена основа, няма ли жалката ти постройка да рухне толкова по-скоро, колкото повече и по-здрави материали натрупваш върху нея?“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 15)
„Дай ми човек, който се грижи как ще направи нещо — не за придобиването на нещо, а за собствената си дейност.“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 16)
„Следователно поради липса на дисциплина винаги добавяме нещо към представата и изобразяваме нещата по-големи, отколкото са.“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 16)
„Изобщо, ако искаш да превърнеш нещо в навик, прави го; ако не искаш да го превърнеш в навик, не го прави, а се приучвай да вършиш друго вместо него.“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 18)
„Премахни страха от смъртта и си представи колкото искаш гръмотевици и светкавици: тогава ще узнаеш какъв покой и каква ведрост има в ръководното начало.“
„Имам ли съзнанието, което трябва да има човек, който нищо не знае — че нищо не знам?“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 21)
„Защото по правило — не се заблуждавай — всяко живо същество е привързано най-силно към собствения си интерес.“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 22)
„Защото ръководното начало на лошия човек не заслужава доверие: то е несигурно, няма устойчиво правило, което да го направлява, и в различни моменти е завладявано от различни представи.“
„Има ли тогава умение да слушаш, както има умение да говориш?“
„Всяка грешка съдържа противоречие: понеже грешащият не желае да греши, а да е прав, ясно е, че не прави онова, което желае.“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 26)
„Душата е като съд с вода. Представите са като светлинния лъч, който пада върху водата. Когато водата се раздвижи, изглежда, че и лъчът се движи, но той не се движи.“
― ЕпиктетБеседи (книга III, глава 3)
„Управлявай ни като разумни същества: покажи ни какво е полезно за нас и ще го следваме; покажи ни какво е безполезно и ще се отвърнем от него.“
„Защото за всеки човек причината да действа е мнението му.“
„Нека се изследваме взаимно: ако имам някое погрешно мнение, отстрани го; ако ти имаш такова, покажи го.“
„Съдовете ти са от злато, но словото ти, мненията ти, съгласията ти, стремежите ти и желанията ти са от глина.“
„Нима светът ще се обърне наопаки, когато умреш?“
„Не всичко трудно и опасно е подходящо за упражнение; подходящо е онова, което помага да осъществим поставената пред нас задача.“
― ЕпиктетБеседи (книга III, глава 12)
„Ако си раздразнителен, човече, упражнявай се да понасяш обидите и да не се огорчаваш, когато се отнасят с теб без уважение.“
„Но все пак човек трябва донякъде да е подготвен и за това — да бъде сам, — за да може да си бъде достатъчен и сам да си бъде другар.“
„Всяка голяма сила или способност е опасна за начинаещите.“
„Трябва да изкорениш у хората тези две неща: надменността — гордостта — и недоверието. Надменността е мнението, че нищо не ти липсва, че в нищо не си недостатъчен; а недоверието е мнението, че не можеш да бъдеш щастлив, когато те обкръжават толкова много обстоятелства.“
― ЕпиктетБеседи (книга III, глава 14)
„Престанете, заклевам ви в боговете, да се възхищавате на материалните неща. Престанете да се превръщате в роби — първо на нещата, а после заради тях и на онези, които могат да ги дават или отнемат.“
„Каквото и да ми дадеш, ще го направя щастливо, благополучно, почитано — нещо, към което човек би се стремил.“
― ЕпиктетБеседи (книга III, глава 20)
„Дърводелецът не идва да каже: слушайте ме как говоря за дърводелското изкуство; а поема да построи къща, построява я и доказва, че владее изкуството.“
„Защото всичко, което правим, ако не го насочваме към някаква цел, ще го правим напразно; а ако го насочваме към погрешна цел, ще пропуснем мишената.“
„Искаш да вършиш добро или да те хвалят?“
„Защото кой е добър, ако не знае кой е? И кой знае какво е, ако забравя, че създадените неща са тленни и че не е възможно едно човешко същество винаги да бъде с друго?“
― ЕпиктетБеседи (книга III, глава 24)
„Не знаеш ли, че добрият човек не върши нищо за показ, а за да постъпи правилно?“
― ЕпиктетБеседи (книга III, глава 24)
„Тогава избери дали ще бъдеш пияница и приятен на старите си другари, или трезвен човек и неприятен за тях.“
„Но ако четенето не ти осигурява щастлив и спокоен живот, каква е ползата от него?“
„Ако си като вълк, трябва да хапеш в отговор и да хвърляш още камъни. Но ако се замисляш какво подобава на човека, прегледай запасите си, виж с какви способности си дошъл на света.“
„И кой е живял с теб толкова дълго, колкото ти със себе си? И кой има такава сила да те убеди, каквато ти имаш да убедиш себе си? И кой ти е по-благоразположен и по-близък от самия теб?“
― ЕпиктетБеседи (книга IV, глава 6)
„Първо се стреми да остане неизвестно какъв си: бъди философ за себе си — или философствай за себе си — известно време.“
― ЕпиктетБеседи (книга IV, глава 8)
„Бори се със себе си, върни се към почтеността, към скромността, към свободата.“
„И сега мисли, че собственото ти тяло ти е поверено като кон: мий го, избърсвай го, грижи се никой да не се отвръща от него и никой да не се отдръпва, за да го избегне.“
„Има ли изключена част от живота, до която вниманието не достига? Нима ще направиш нещо в живота по-лошо, ако внимаваш, и по-добре, ако изобщо не внимаваш?“
„Но ако наистина ми вярваш, ясно е, че ми вярваш, защото съм верен и скромен, а не защото съм ти разказал личните си дела.“
„Но аз съм разумно същество и трябва да възхвалявам Бога: това е моята работа; върша я и няма да напусна този пост, докато ми е позволено да го държа; и ви призовавам да се присъедините към същата песен.“
„Добре е да познаваш собствената си подготовка и сила, за да можеш в нещата, за които не си подготвен, да мълчиш и да не се огорчаваш, ако другите имат предимство пред теб.“
„Съдийското кресло и затворът са места — едното високо, другото ниско; но волята може да остане еднаква, ако избереш да я запазиш еднаква и на двете.“
„Ако трябва да се изложа на опасност за приятел и ако дългът ми е дори да умра за него, каква нужда имам тогава от гадаене?“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 7)
„Това беше първата и главна отличителна черта на Сократ: никога да не се дразни в спор, никога да не изрича нищо ругателно или оскърбително, а да търпи ругаещите и да слага край на разпрата.“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 12)
„Когато видя разтревожен човек, си казвам: какво иска този човек? Ако не искаше нещо, което не е в негова власт, как би могъл да се тревожи?“
„Положил ли си усилия да научиш какво е добър човек и какво е лош човек и как човек става единият или другият?“
„И тогава, ако искаш да бъдеш красив, младежо, труди се за това: да придобиеш човешко съвършенство.“
― ЕпиктетБеседи (книга III, глава 1)
„Ти си човешко същество; а това е смъртно същество, което притежава способността разумно да си служи с представите.“
„Защото човекът не се показва с пръст като камък или парче дърво; но когато някой покаже принципите на човека, тогава го показва като човек.“
„Но пред хората не искай повече, отколкото ти се полага, и не се опитвай да присвояваш онова, което принадлежи на всички.“
„Защото желая болестта или смъртта да ме изненадат, когато се грижа единствено за собствената си воля, за да бъда свободен от смущение, свободен от пречки, свободен от принуда и в състояние на свобода.“
― ЕпиктетБеседи (книга III, глава 5)
„Затова не смесвай различните неща и не очаквай, докато се трудиш върху едно, да напредваш в друго.“
„Както се упражняваме срещу софистични въпроси, така трябва ежедневно да се упражняваме срещу представите, защото и те ни поставят въпроси.“
„Сега трябва да си кажеш: материалът, върху който работя, е моето разбиране, както дървото е за дърводелеца, а кожите — за обущаря; и моята работа е правилната употреба на представите.“
― ЕпиктетБеседи (книга III, глава 22)
„Но преди всичко ръководното начало на киника трябва да бъде по-чисто от слънцето; ако не е, той неизбежно е хитър негодник и безпринципен човек, защото ще укорява другите, докато сам е оплетен в някакъв порок.“
― ЕпиктетБеседи (книга III, глава 22)
„Нима е срамно за теб онова, което не е твоя постъпка, на което не си причината, което ти е дошло случайно, като главоболие или треска?“
„Хората държат опитомени лъвове затворени и ги хранят, а някои ги водят със себе си; и кой ще каже, че този лъв е свободен? Не е ли вярно, че колкото по-удобно живее, толкова повече е в робско положение?“
„Защото никой не се бои от самия цезар, а се бои от смъртта, изгнанието, отнемането на имуществото, затвора и позора.“
„Възможно ли е онзи, който желае нещо, зависещо от другите, да бъде свободен от пречки?“
„Защото страхът идва от онова, което очакваш, а скръбта — от онова, което е налице.“
„Защото и добрият актьор запазва образа си по-добре, като спре, когато трябва, отколкото ако продължи да играе след подходящото време.“
„Не превръщай това в трагично зрелище, а говори за него както е: дошло е време материята на тялото да се разложи на нещата, от които е била съставена.“
― ЕпиктетБеседи (книга IV, глава 7)
„Щом нито се боя от нещо, което тиранинът може да ми причини, нито желая нещо, което може да ми даде, защо още гледам с удивление и възхищение?“
„Но ако съдът, в който се е готвело месото ти, се счупи, трябва ли да умреш от глад, защото нямаш съда, с който си свикнал?“
― ЕпиктетБеседи (книга IV, глава 10)
„Защото свободата се постига не с изпълняването на човешките желания, а с премахването на желанието.“
„Трудностите показват характера на хората. Затова, когато те връхлети тежко изпитание, помни, че си като неопитен младеж, с когото Бог, неговият наставник, се бори.“
„Коя е първата работа на философа? Да отхвърли самонадеяността: защото е невъзможно човек да започне да учи онова, което смята, че знае.“
„Нищо велико не възниква изведнъж, както не възникват изведнъж грозд или смокиня. Ако сега ми кажеш: „Искам смокиня“, ще отговоря, че е нужно време. Нека първо цъфне, после да даде плод и тогава да узрее.“
„Защото страшни са не смъртта или болката, а страхът от болка или смърт.“
„Всеки навик и всяка способност се утвърждават и укрепват от съответните действия: способността да ходиш — с ходене, да тичаш — с тичане. Ако искаш да умееш да четеш, чети; ако искаш да умееш да пишеш, пиши.“
„Трябва да използваме по най-добрия начин нещата, които са в наша власт, а останалото да приемаме така, както природата го дава.“
„Където и да отида, ще ми бъде добре: защото и тук не мястото ми носеше благополучие, а преценките ми; тях ще отнеса със себе си, защото никой не може да ми ги отнеме.“
― ЕпиктетБеседи (книга IV, глава 7)
„Когато ти донесат тревожна вест, помни това: новината не може да засегне нищо в областта на волята.“
„Защото не съм безсмъртен, а човек, част от вселената, както часът е част от деня. Като часа трябва да бъда тук и като час да отмина.“
„Пази се от едно, човече: гледай на каква цена продаваш волята си. Дори да не направиш нищо друго, не продавай волята си евтино.“
― ЕпиктетБеседи (книга I, глава 2)
„Никой човек не е господар на друг човек; негови господари са само смъртта и животът, удоволствието и болката.“
„Както лошите актьори не могат да пеят сами, а само в голяма трупа, така някои хора не могат да вървят сами. Човече, ако струваш нещо, трябва да вървиш сам, да разговаряш със себе си и да не се криеш в хора.“
„Какво тогава би искал да вършиш, когато смъртта те завари? Аз бих искал да ме завари зает с някакво човечно дело, каквото и да е то — нещо благородно, благотворно, допринасящо за общото благо.“
― ЕпиктетБеседи (книга IV, глава 10)
„Ако тогава искаш да не си склонен към гняв, не подхранвай навика да се гневиш, не добавяй гориво в огъня. Като начало мълчи и брой дните, в които не си се гневил.“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 18)
„Заминаването в чужбина е малка промяна; смъртта е по-голяма промяна — от онова, което сега съществува, не към несъществуващото, а към онова, което сега не съществува.“
„Покажи ми човек, който е болен и все пак щастлив, в опасност и все пак щастлив, умиращ и все пак щастлив, в изгнание и щастлив, опозорен и щастлив.“
„Първо си кажи какъв човек искаш да бъдеш; когато решиш това, постъпвай според него във всичко, което правиш.“
„Когато отпуснеш вниманието си за малко, не си въобразявай, че ще го възстановиш, където пожелаеш; добре помни, че днешната ти грешка неизбежно ще те постави в по-лошо положение при други случаи.“
― ЕпиктетБеседи (книга IV, глава 12)
„Защото къде другаде е приятелството, ако не там, където има вярност и чест, където хората дават и приемат доброто и нищо друго?“
„Каква полза получава спортистът от човека, който се бори с него? Най-голямата. Така и онзи, който ме обижда, ми помага да се подготвя за състезанието: учи ме да бъда търпелив, безстрастен и кротък.“
― ЕпиктетБеседи (книга III, глава 20)
„Нещастни човече, не ти ли стига онова, което виждаш всеки ден? Можеш ли да видиш нещо по-добро или по-велико от слънцето, луната, звездите, цялата земя и океана?“
„Ще оковеш крака ми — да; но волята ми — не, дори Зевс не може да я победи.“
― ЕпиктетБеседи (книга I, глава 1)
„Няма ли тогава да гледаш шествието и празничното събрание, докато ти е дадено, а после, когато Бог те изведе, да си тръгнеш с поклон пред Него и благодарност за онова, което си чул и видял?“
― ЕпиктетБеседи (книга IV, глава 1)
„Помни, че не само желанието за пост и богатство прави хората унизени и подчинени на другите, но и желанието за спокойствие, свободно време, пътуване и учение.“
„Ако изгубиш умението си по граматика или музика, би сметнал загубата за вреда; а ако ще изгубиш честта, достойнството и кротостта си, нима смяташ това за нищо?“
„Философската школа, господа, е лекарски кабинет. Трябва да излизате от нея с болка, а не с удоволствие.“
„Човекът, който често общува с други хора — за разговор, за пир с вино или изобщо за компания, — неизбежно или сам става като тях, или ги превръща в подобни на себе си.“
― ЕпиктетБеседи (книга III, глава 16)
„Няма ли първо да положиш тази основа: да провериш решението си и да видиш дали е здраво или нездраво, и чак после да изградиш върху него твърдостта и непоколебимата си решимост?“
„Добрият и благороден човек не се кара с никого и доколкото може, не позволява и на другите да се карат.“
― ЕпиктетБеседи (книга IV, глава 5)
„Не е ли по-добре да имаш самоуважение, отколкото да си богат?“
„Възможно ли е напълно да избегнеш грешките? Не, невъзможно е; но е възможно непрестанно да насочваш ума си към избягването им.“
„А ние се тревожим за телцето си, за малкото си имущество, за онова, което ще помисли цезарят, но изобщо не се тревожим за онова, което е вътре в нас.“
„В теоретичните разсъждения е лесно да изпитваш и опровергаваш невежия, но в действителния живот хората не се подлагат на проверка и мразим онзи, който ни изследва и разобличава.“
„Но истинският водач, когато намери заблуден човек, го отвежда на правилния път, вместо да го изостави с подигравка или обида.“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 12)
„Човек може истински да срещне друг човек само когато разбере убежденията му и на свой ред му покаже собствените си.“
„Когато видиш друг на висок пост, противопостави на неговия пост това, че ти нямаш нужда от пост; когато видиш друг богат, погледни какво имаш ти вместо богатство.“
„Няма ли тогава да оставиш другите на мира и да станеш сам свой учител и ученик?“
„Всяко изкуство, когато се преподава, е досадно за онзи, който няма умение и опит в него.“
„Не искай събитията да стават според волята ти, а нека волята ти бъде те да стават така, както стават, и ще имаш спокойствие.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 8)
„Затова се упражнявай да посрещаш всяка сурова представа с думите: „Ти си само представа и съвсем не си онова, което изглеждаш.““
„Ако обичаш една кана, казвай, че обичаш кана; тогава няма да се смутиш, ако се счупи. Ако целуваш детето си или жена си, казвай си, че целуваш човешко същество, защото тогава, ако смъртта го порази, няма да се смутиш.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 3)
„Никога не казвай за нещо: „Изгубих го“, а казвай: „Върнах го.“ Умряло ли е детето ти? Било е върнато.“
„Всяко нещо има две дръжки: едната позволява да го носиш, другата — не.“
„Помни, че си актьор в пиеса, чийто вид избира Драматургът: ако я иска кратка, тя е кратка; ако я иска дълга, тя е дълга.“
„Ако някой ти каже, че еди-кой си говори лошо за теб, не се защитавай срещу думите му, а отговори: „Той не знае другите ми недостатъци, иначе нямаше да спомене само тези.““
„Когато някой говори или постъпва зле с теб, помни, че го прави или казва, защото смята, че това му подобава. Не е възможно той да следва онова, което на теб ти се струва добро, а само онова, което на него му се струва добро.“
„Когато си представяш някакво удоволствие, внимавай то да не те увлече, както другите представи. Изчакай малко, дай си пауза. После помни две неща: колко дълго ще се наслаждаваш на удоволствието и колко дълго след това ще се разкайваш и ще се укоряваш.“
„Затова първо се стреми да не позволяваш на представите си да те увличат. Защото, щом спечелиш време и отлагаш, ще ти бъде по-лесно да се владееш.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 20)
„Ако някога се отклониш към външните неща, така че да пожелаеш да угодиш на друг, знай, че си изгубил житейския си замисъл.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 23)
„Ако искаш да напредваш, трябва да се примириш с това във външните дела да изглеждаш глупак и наивник; не желай хората да смятат, че знаеш нещо, и ако някой те смята за важен човек, бъди подозрителен към себе си.“
„Трябва да бъдеш един човек — добър или лош; трябва да развиваш или ръководното си начало, или външните си дадености; трябва да изучаваш или вътрешния си човек, или външните неща.“
„Тялото на всеки човек е мярката за имуществото му, както стъпалото е мярката за обувката. Ако се придържаш към тази граница, ще запазиш правилната мярка; ако я прекрачиш, накрая неизбежно ще бъдеш повлечен в пропаст.“
„Ако човек се мие бързо, не казвай, че се мие лошо, а че се мие бързо. Ако човек пие много вино, не казвай, че пие лошо, а че пие много. Защото, докато не установиш каква преценка го подтиква, откъде знаеш, че постъпва лошо?“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 45)
„Разлята ли е капката ти масло? Открадната ли е глътката ти вино? Кажи си: „Това е цената за свободата от страсти, това е цената на спокойния ум.““
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 12)
„Ако се опитваш да играеш роля над силите си, не само се опозоряваш в нея, но и пренебрегваш ролята, която би могъл да изпълниш успешно.“
„Белег на тъп ум е да се задържаш върху грижите за тялото, да удължаваш упражненията, храненето, пиенето и другите телесни дейности. Те трябва да се вършат като второстепенни неща; цялото ти внимание трябва да бъде насочено към ума.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 41)
„Когато възприемеш простия живот, не се гордей с него; ако пиеш само вода, не казвай при всеки случай: „Аз пия само вода.“ И ако някога искаш да се упражняваш усилено, запази го за себе си и не го превръщай в показност.“
„Когато нещо ти се случи, винаги помни да се обърнеш към себе си и да попиташ с каква способност разполагаш, за да се справиш с него.“
„Когато отиваш да посетиш някой големец, подготви ума си с мисълта, че няма да го намериш, че няма да те пуснат, че вратите ще се затръшнат пред лицето ти и че той няма да ти обърне внимание.“
„В разговор избягвай честото и прекомерно споменаване на собствените си дела и приключения; защото другите не изпитват същото удоволствие да слушат какво ти се е случило, каквото ти изпитваш, когато разказваш приключенията си.“
„А кое всъщност предпочиташ: пари или верен, скромен приятел?“
„Ден след ден дръж пред очите си смъртта, изгнанието и всичко, което изглежда страшно, но най-вече смъртта; тогава никога няма да насочваш мислите си към низкото и никога няма да желаеш нещо без мярка.“
„И ако още не си Сократ, все пак трябва да живееш като човек, който би искал да бъде Сократ.“
― ЕпиктетНаръчник за живота (глава 51)
„Не се смей много, нито на много неща, нито без задръжка.“
„Когато си сам, трябва да го наричаш покой и свобода и да се смяташ за равен на боговете; когато си сред много хора, не бива да го наричаш тълпа, сбирщина или досада, а празник и тържество, и така да приемаш всичко с доволен дух.“
― ЕпиктетБеседи (книга I, глава 12)
„Ако не е вероятно благото на охлюва да е в черупката, вероятно ли е благото на човека да е в тялото му?“
„Както съжаляваме слепите и куците, така трябва да съжаляваме онези, чиито най-висши ръководни способности са ослепени и осакатени.“
― ЕпиктетБеседи (книга I, глава 28)
„Същността на доброто и злото се крие в нагласата на волята.“
„Ако не си научил урока си, за да го покажеш в действие, за какво си го научил?“
„Защото щом веднъж позволиш на външните неща да господстват над онова, което е твое, по-добре стани роб и приключи с това.“
„Трудно е да съчетаеш и обединиш тези качества — усърдието на човека, който се посвещава на материалните неща, и постоянството на онзи, който ги пренебрегва, — но не е невъзможно.“
„Правя само онова, което е в моя власт: ако трябва да се удавя, се давя без страх, без викове и без да обвинявам небето, защото знам, че роденото трябва и да загине.“
― ЕпиктетБеседи (книга II, глава 5)
„Можем ли тогава да заключим, че и в областта на поведението не е достатъчно само да желаеш да станеш добър, а трябва да научиш определени неща?“
„Но дали е по-добре да говориш или да мълчиш, да говориш по този или онзи начин и дали това е подобаващо или неподобаващо — с една дума, да определиш повода и употребата на всяко изказване, — всичко това са въпроси само за една способност: волята.“
„Научи се да понасяш присмеха, огледай се, изследвай себе си, за да узнаеш кой си.“
„Човече, първо обмисли какво предприемаш; после прецени собствените си сили и какво можеш да понесеш.“
„Може ли някой да бъде изпратен в изгнание отвъд вселената? Не може. Където и да отида, там са слънцето, луната, звездите, сънищата, предзнаменованията и разговорът с боговете.“
„И още: когато въображението ти, което не е под твой контрол, се впие дълбоко в душата ти, бори се с него чрез разума си, надвий го, не му позволявай да укрепне или да пристъпи към следващата стъпка, извиквайки каквито образи пожелае.“
― ЕпиктетБеседи (книга III, глава 24)
„Бъди буден тогава и наблюдавай представите си: повереното ти не е дреболия, а самоуважение, чест, постоянство, спокоен ум, недокоснат от скръб, страх или смут — с една дума, свобода.“
― ЕпиктетБеседи (книга IV, глава 3)
„Затова не мога да нарека човек трудолюбив, ако ми кажат само, че чете или пише — не, дори да добавят: „Той работи цяла нощ“, — освен ако не знам за какво се труди.“
„Никога не трябва да хвалиш или укоряваш хората за безразлични качества, а за преценките им.“
„И така, нечистотата на душата се състои в лоши преценки, а пречистването — в създаването на правилни преценки в нея; чиста е душата, която има правилни преценки, защото само това я предпазва от объркване и замърсяване в действията ѝ.“
„Помни, че в живота трябва да се държиш като на пир. Подават ястие и то стига до теб; протегни ръка и го вземи учтиво. Минава покрай теб; не го спирай.“